— Чуйте ме! — крещи тя. — Рагнвалд се появи, Йоран Нилсон, Жълтия дракон. Знам къде се намира: в малка тухлена сграда близо до железопътната линия на рудното депо, заедно с Карина Бьорнлунд. Трябва да го арестувате незабавно!
— Бьорнлунд ли? Министърът на културата?
— Да! — вика Аника. — Йоран Нилсон от Саттаярви е с нея в малка постройка под стоманолеярните. Не мога да обясня къде точно, но е близо до един виадукт…
— Слушайте — отвръща Карлсон, — вие наред ли сте?
Аника млъква и си дава сметка, че звучи като побъркана, прокашля се и полага усилие да заговори спокойно и свързано.
— Знам, че звучи малко налудничаво — започва тя и прави опит да се усмихне по линията. — Обаждам се от място, наречено Льовскатан, недалеч от леярните, точно край железопътната линия…
— Да, наясно сме къде се намира Льовскатан — прекъсва я полицаят и тя разбира, че търпението му започва да се изчерпва.
— Мъж, когото издирвате от дълги години, се е върнал в Люлео — съобщава Аника с почти нормален глас. Казва се Йоран Нилсон и е извършил най-малко четири убийства, откакто се е завърнал в Швеция. Маоистките убийства. А в момента се намира край онази сграда. Или поне бе там преди съвсем малко. Тухлена постройка с тенекиен покрив, малко навътре в гората след един виадукт…
Полицай Карлсон въздъхва шумно от другия край на линията.
— Дежурната разпитва някакъв в момента, но щом се освободи, ще предам за обаждането ви.
— Дума да не става! — отново крещи Аника. — Трябва да дойдете веднага! Не се знае колко време ще остане в къщата.
— Вижте какво — отвръща твърдо полицаят, — успокойте се. Казах ви, че ще предам на дежурния офицер.
— Добре — примирява се тя, останала без дъх. — Много добре. Аз чакам при автобусната спирка, докато пристигнете, за да ви заведа. Намирам се в сребристо волво.
— Хубаво — приема полицаят. — Чакайте там. — И затваря.
Аника се взира в телефонния дисплей, зеленикаво сияние в мрака.
Набира номера на Янсон в дежурната.
— Вероятно ще остана тази вечер в Люлео — съобщава тя. — Само искам да знам дали може да наема стая, ако ми се наложи да пренощувам.
— Защо трябва да останеш?
— Може би ще се случи нещо.
— Без тероризъм — напомня редакторът. — Вече ми триха сол на главата сутринта, задето съм позволил да заминеш за Норботен.
— Добре, добре — съгласява се Аника.
— Чуваш ли ме? Нито един ред за каквито и да било терористи, ясно ли е?
Тя изчаква секунда, преди да отговори:
— Ясно, разбира се, обещавам.
— Настани се в „Сити“ — казва дежурният, приближил микрофона към устата си и с много по-дружелюбен тон. — Поръчай нещо по румсървиса и си пусни порноканала — ще ти одобря всички разходи. Ясно ми е — всички имаме нужда да се уединим за малко понякога.
— Добре — отвръща тя със заговорнически тон и набира централата, за да я свържат с рецепцията на хотела. Запазва си стая на последния етаж.
Сетне остава седнала в колата и гледа през прозорците навън. Заради дъха й те скоро се заледяват. Няма какво повече да направи. Ще седи така, докато пристигне полицията.
Скоро всичко ще свърши, казва си Аника, усетила пулсът си да се нормализира.
В съзнанието й изплува сивото лице на Торд Акселсон, след това подпухналите очи и червената жилетка на Тунел Сандстрьом, лъсналата от гел коса на Линус Густафсон, внимателният му поглед. Обзема я парещ гняв.
Край с теб, копелдак гаден!
Усеща, че замръзва. Минава й през ум да запали двигателя и да стопли купето, но вместо това отваря вратата и излиза навън. Не я свърта на едно място. Проверява за мобилния в джоба и тръгва към билото на склона.
Арктическата нощ е стиснала с ледени клещи околността. Яки и безмилостни като механичните ръце в стоманолеярните малко по-нататък. Дъхът й се стеле около нея като ефирно було замръзнала топлина.
Красота, казва си тя, а погледът й се рее напред по релсите, за да стигне безкрая на звездите.
Чува шум от двигател и се обръща с надежда това да е полицията, но съзира местен автобус: единицата.
Отминава я и спира. Сега осъзнава, че е застанала на спирката, и прави няколко крачки встрани, за да покаже, че не го чака.
Но автобусът все пак спира след няколко метра, отваря задната врата и на улицата тежко се смъква набит мъж.