Аника вперва поглед в убиеца, забелязала жалката му външност и бавния говор — сякаш търси думите с усилие.
— Никакъв проблем — отвръща архиварят весело. — След това ще имам грижата.
Краката на Аника натежават като олово, тялото й се вкаменява. В гърлото напира умоляващ, плачлив гласец, но така и не успява да стигне до устните.
Жълтия дракон я поглежда право в очите, а тя не смее да шавне.
— Застани в ъгъла — нарежда той и сочи с ръка.
— Не можем да държим тук репортери — заявява Карина Бьорнлунд енергично. — Не съм съгласна.
Дракона вдига ръка.
— Достатъчно — казва той. — Груповият командир поема отговорността.
Пъха ръце в джобовете.
Револверът, казва си Аника.
— Голям студ е днес. Ще бъда кратък.
Алкохоликът Ингве пристъпва напред.
— Чудесно — отбелязва той, — а дали няма нещо за пиене?
Ханс Блумберг разкопчава палто и вади бутилка водка от вътрешния джоб. Погледът на Ингве грейва, устните се разтварят в израз на екстаз и протяга ръце към бутилката, за да я поеме нежно, сякаш е бебе.
— Реших да си направим импровизирано тържество — казва Ханс Блумберг с окуражително кимване.
Ингве отвинтва капачката с овлажнели очи. Аника поглежда в земята и размърдва пръстите на краката си, за да не замръзнат.
Какво възнамеряват да правят с нея?
Не е като в тунела, не е като в тунела.
Карина Бьорнлунд отново пуска чантата на земята.
— Не мога да разбера за какво сме тук — заявява тя.
— Властта те е направила нетърпелива — отбелязва Йоран Нилсон, забил в министъра погледа на драконовите си очи. Изчаква, докато привлече вниманието на всички. След това извива глава назад и отправя поглед към тавана.
— Давам си сметка, че някои от вас са били изненадани от обаждането ми — започва той. — Мина много време, откакто ви събрах за последно, и разбирам смесените ви чувства. Но няма от какво да се боите.
Поглежда право в министъра на културата.
— Не съм дошъл, за да ви причиня зло. Дошъл съм, за да ви благодаря. Вие се превърнахте в единственото ми семейство и го казвам без следа от сантименталност.
— Защо уби Маргит тогава? — пита Карина Бьорнлунд с натежал от страх глас.
Йоран Нилсон поклаща глава, своята воняща глава на жълт дракон, божествената си глава на революционен водач.
— Не ме слушаш — казва той. — Само приказваш. Не беше такава преди. Властта наистина те е променила.
Ханс Блумберг пристъпва напред, явно отегчен от толкова общи приказки.
— Кажи ми какво да направя — обръща се той към своя водач. — Готов съм за въоръжена борба.
Йоран Нилсон се извръща към него с мъка в очите.
— Пантера — казва му той, — няма да има въоръжена борба. Прибрах се, за да умра у дома.
Очите на архиваря се отварят широко, безумен израз изкривява лицето му.
— Но нали се завърна. Отново си тук, ти, нашият водач, когото сме чакали години наред. Революцията е на една ръка разстояние.
— Революцията е мъртва — заявява Дракона е дрезгав глас. — Капиталистическото общество, което третира човешките същества като животни, победи. А заедно с него всички фалшиви идеологии: демокрация, свобода на словото, законност, права на жените.
Ханс Блумберг слуша предано, Карина Бьорнлунд сякаш се смалява с всяка изминала секунда, алкохоликът изглежда изцяло потънал в поредния стадий на блаженство.
— Работническата класа е доведена до състояние на малоумно стадо с промит мозък. Напълно липсва каквото и да било желание за подобряване на положението. Узурпаторите тикат масите в гърлото на месомелачката при пълно отсъствие на протест.
Фиксира Карина Бьорнлунд с поглед.
— Властите и сега използват народа, както го правеха преди — продължава той с ясен и непоколебим глас. — Изстискват ни като пране, а след това ни захвърлят в сметта. Така е било винаги, само че днес избрани от народа правителства позволяват на експлоататорите да ни смучат до последно. Осъзнах нещата и се борих по собствен начин. Революция ли? — Той поклаща глава. — Никаква революция няма да има. Човечеството я размени за кока-кола и кабелна телевизия.
Ханс Блумберг се е вторачил в него с празни, невярващи очи.