— Знаех си, че ще стане така — обажда се Карина Бьорнлунд с подсмърчане. — Цялата тая история със Зверовете си беше пълен кошмар от самото начало. Изобщо не трябваше да им се връзвам на акъла, когато напуснаха Комунистическата партия.
Министърът на културата измъква от чантата си някаква черна дреха — може би блуза — и я притиска към носа си.
— И защо? — пита я Аника, вперила поглед в сянката на министъра, затанцувала по стената при движението й зад пламъка на свещта.
— Предполагам, че още не сте били родена през шейсетте — казва Карина Бьорнлунд и поглежда към Аника. — Не е лесно за вашето поколение да проумее какви времена бяха тогава, но беше наистина фантастично.
Аника кимва бавно.
— Мога да си представя — казва тя. — Били сте млада, Йоран е водач.
Министърът разтърсва енергично глава.
— Той бе толкова силен и умен. Можеше да поведе след себе си когото си пожелае. Всички момичета му се натискаха, а момчетата му подражаваха. Само че аз трябваше да се махна още когато го изхвърлиха. Страшно глупаво бе от моя страна да се хващам на тая въдица със Зверовете.
Карина Бьорнлунд потъва за известно време в спомени. Аника я наблюдава с все по-ясен поглед.
— Как така не ви заловиха? — пита тя.
— Ами така — отвръща министърът и вдига поглед. — Първо, аз нищо не съм направила, а Йоран бе много печен. Свързвахме се само посредством символи, забравен древен език, разбираем за всеки, без оглед на граници, раси и култури.
— Без протоколи от събранията?
— Без писма и телефони дори — отвръща Карина Бьорнлунд. — Събирахме се за среща с помощта на нарисуван жълт дракон. Ден-два след него пристигаше комбинация от цифри, които съобщаваха деня и часа на срещата.
— Всеки ли е имал свой символ?
Жената клати глава колебливо, все така притиснала блузата до носа си.
— Само Дракона има право да свиква събрание.
— И в края на октомври отново получихте съобщение чрез анонимно писмо до министерството.
В погледа на министъра пламва искрица страх.
— Мина време, докато осъзная какво стои пред очите ми, а когато разбрах, хукнах към тоалетната да повърна.
— Но все пак се явихте — отбелязва Аника.
— Нищо не разбирате — отвръща министърът. — Такъв страх изпитвах през всичките тези години. След F 21, след като Йоран изчезна, получих предупреждение по пощата… — Заравя лице в черната блуза.
— Детски пръст — подсказва Аника и министърът я поглежда изненадано.
— Откъде знаете?
— Говорих със съпруга на Маргит Акселсон, Торд. Посланието е било съвсем ясно.
Карина Бьорнлунд кимва.
— Ако не мълча, ще загина не само аз, но и децата, които бих могла да имам в бъдеще, както и близките ми.
Йоран Нилсон стене на пода, помръдва неспокойно левия си крак.
Аника и министърът на културата му отправят безучастни погледи.
— Следеше ме — продължава Карина Бьорнлунд. — Една нощ дебнеше край къщи в Книвста. На другия ден го зърнах да ме наблюдава през витрината на магазин в Упсала. А в петък получих ново писмо.
— Пак предупреждение?
Министърът затваря очи за няколко секунди.
— Рисунка на куче — промълвя тя. — И кръст. Досещах се какво може да означава всичко това, но не исках да го приема.
— Че Маргит е мъртва?
Карина Бьорнлунд отново кимва.
— Отдавна не общуваме помежду си, то се знае, само че аз мислих цяла нощ и на сутринта се обадих на Торд. Каза ми, че Маргит е убита, и ми стана ясно като бял ден: ако не дойда, ще ме сполети нейната участ. И аз дойдох.
Поглежда Аника и маха блузата от носа си.
— Ако знаете какъв страх съм брала. Колко съм страдала. Непрекъснатата заплаха някой да не научи за всичко това — отрови ми се животът.
Аника я гледа, тази властна жена в дебело кожено палто, момичето, което навремето не се е отделяло от своята братовчедка, първо в спорта, после в политиката, което се е влюбило във водача на бандата, силен и харизматичен, но когото напуска, когато той губи своята власт.
— Закриването на ТВ Скандинавия, за да се замаже всичко, е една голяма грешка — отбелязва Аника.
— Какво имате предвид?
— Разполагам с имейла, който ви е пратил Херман Венергрен. Известно ми е защо внесохте промяната в проектозакона.
Министърът на културата скача на крака и прави три бързи крачки към Аника с присвити като цепки очи.