Внезапно й писва от цялата работа. Става и започва да мери стаята с нервни крачки.
— Ровя в тази история седмици наред и най-накрая всичко застана по местата си. Открихте ли Ханс Блумберг?
Спира пред Форшберг с ръце на кръста. Полицаят замълчава, преди да се извърне от нея.
— Не.
— Точно той ни заключи там.
— Така чух и аз. Чух също историята за Зверовете и експлозията в базата.
— Мога ли вече да си вървя? Пълна развалина съм.
— Ще се наложи да си поговорим по-подробно за всичко казано и случило се в компресорното.
Тя поглежда полицая през дълъг, дълъг тунел.
— Нищо не си спомням.
— Глупости. Трябва да ми кажете каквото знаете, преди да излезете от тази стая.
— Арестувана ли съм? — пита Аника. — Заподозряна в нещо?
— Не, разбира се.
— Добре, тогава ще си вървя.
— Заповядвам ви да останете.
— Ами затворете ме — съветва го Аника и си тръгва.
Взема такси до Льовскатан, за да прибере колата, като плаща с кредитната карта на редакцията — едничката екстра, която запазва след доброволния отказ от редакторския пост. Когато таксито потегля, остава сама с безкрайния простор над главата си, заслушана в шума на стоманолеярните.
Цял ден почти не се е сещала за Томас. Една сестра се свърза с него, за да го уведоми, че е в болницата на Люлео за преглед и наблюдение, което не отговаря съвсем точно на истината, понеже прегледът току-що бе приключил и вече я бяха изписали, но тя не възразява. Нищо няма да му стане, ако си мисли, че е болна.
Поема дълбоко въздух, който дращи като гласпапир по гърлото.
Светлината наоколо се променя. Обръща лице към небето и вижда една забулена луна, а в следващия миг лумват фойерверки, каквито не е виждала през целия си живот.
От хоризонт до хоризонт небето е прорязано от бледосиня арка, която вибрира на ситни вълнички, разсипва се в каскади от яркоцветни потоци по цялото небе. Аника зяпва нагоре с отворена уста. Розово и бяло, вихри и серпантини, цветове и блясък, хиляди звезди се гонят една друга, грейват с помитаща сила и угасват.
Северното сияние, казва си тя, а в следващия миг небето започва да се напуква.
Отстъпва задъхана няколко крачки, обкръжена от искрящо пространство.
Пурпурна жила се врязва в полукръг зелено, а двете заедно започват да пращят и блещукат, да вибрират неудържимо.
Чуден свят е този, мисли си Аника. Докато земята е скована като скала, звездите пеят и танцуват.
Засмива се тихичко. Мек, непривичен звук. Невероятен ден. Отключва колата, влиза и пъхва ключа в стартера. Двигателят протестира, но накрая решава да се подчини, а тя намира стъргалка в жабката и започва да почиства прозорците от лед. Влиза пак в колата и включва на дълги.
Над билото, там, където изчезна преди часове Карина Бьорнлунд, сега се вижда светлина. На хоризонта забелязва да примигва и угасва розова лента. Изведнъж се сеща за скрития в трансформаторната кутия сак.
Няма и километър, казва си тя.
Включва на скорост и поема бавно по склона, а лагерите на осите скърцат недоволно. Пренебрегва забранителния знак за коли, минава под кабелите с високо напрежение, покрай изоставената промишлена сграда и пустия паркинг. Алеята става все по-тясна и по-тясна; колата лъкатуши след лъча от фаровете, осветил храсталак и ръбести преспи.
Малко след виадукта спира, оставя лоста на празен ход и вдига ръчната. Излиза от колата и се отправя към кутията. Има дръжка и резе. Хваща неуверено замръзналия метал, завърта и тегли. Вратата се отваря и сакът тупва в краката й. Той е тежък, но не чак толкова, колкото бе изглеждал, докато Йоран Нилсон го мъкнеше подире си.
Аника се оглежда. Чувства се като някакъв среднощен крадец. Нищо — само звезди и северни светлини. Дъхът й висва като бял облак край нея и пречи да вижда, след като прикляква. Каквото и да има вътре, то е посмъртният дар на Рагнвалд за неговите деца. Събрал ги бе, за да съобщи последната си воля. Затаява дъх, докато развързва огромен възел в горния край на сака, а сетне става, като придържа страните му изправени.
Надниква вътре развълнувана, не вижда нищо, затова бръква и измъква някакво испанско лекарство, което оставя внимателно на земята. Бърка отново.
Флакон едри жълти таблетки.