Йоран Нилсон е бил под силно медикаментозно въздействие преди кончината си.
Блистер анални свещички.
Кутийка капсули в бяло и червено.
Въздъхва и бръква пак.
Дебела пачка банкноти.
Спира и се вторачва в парите, а между клоните лъхва зловещ повей.
Евро. Банкноти по сто.
Оглежда се. Небето пламти. Втора доменна реве неистово.
Колко са?
Сваля ръкавиците и прелиства пачката с пръсти. Нови, неизползвани банкноти. Сигурно повече от сто на брой.
Сто банкноти по сто евро.
Десет хиляди, почти сто хиляди крони.
Нахлузва ръкавиците, навежда се и вади още две пачки.
Навива надолу страните на сака и надниква вътре с отворена уста. Само пачки евро. Десетки. Притиска с ръце съдържанието на сака, за да прецени колко пласта са наредени вътре. Много. Абсурдно число.
Повдига й се.
Кървавото наследство на екзекутора за неговите деца.
Без повече да му мисли, тя грабва торбата с парите и я занася до багажника на колата.
49
Стъклените вътрешни врати на хотел „Сити“ се плъзват встрани със свистене. Аника влиза в осветеното от канделабри пространство и примигва.
— Мисля, че току-що влезе — съобщава администраторката на някого по телефона. — Аника Бенгтзон?
Аника поглежда младата жена.
— Вие сте, нали? От Вечерна поща? Говорих с вас преди две седмици, когато пак бяхте тук. Шефът ви е на телефона.
— Кой по-точно?
Жената слуша.
— Андерс Шюман — виква тя през фоайето.
Аника мята чанта през рамо и се упътва към рецепцията.
— Кажете му, че ще звънна след пет минути. Само да се регистрирам.
Десет секунди мълчание.
— Казва, че иска да ви чуе незабавно.
Аника протяга ръка за слушалката.
— Какво искаш?
Гласът прозвучава глухо, през стиснати зъби:
— Телеграфната агенция пусна току-що извънредно съобщение, че полицията в Люлео е разбила трийсетгодишна терористична група. Че инцидентът с взривения във F 21 „Дракен“ е изяснен, че международен наемен убиец е намерен мъртъв, а друг заподозрян в тероризъм се укрива.
Аника поглежда наострилата уши администраторка, обръща й гръб и отдалечава глава колкото позволява кабелът.
— Боже мили — въздъхва тя.
— Съобщава се още, че си била там, когато убиецът умрял, и си била заключена с неколцина от останалите терористи. Че министърът на културата, Карина Бьорнлунд, е сред членовете на групата. Че ти си алармирала полицията, за да могат да ги арестуват.
Аника пристъпва от крак на крак.
— Опа!
— Какви са плановете ти за утре?
Хвърля поглед през рамо към администраторката, която полага колосални усилия да изглежда безразлична.
— Никакви, естествено. Забранено ми е да пиша за тероризъм, и то категорично. Аз съм дисциплиниран служител.
— Да бе, да — отвръща Шюман. — Какво пишеш? Освобождаваме всичко възможно, включително централното фолио.
Тя стисва зъби.
— Нито ред. Не и за Вечерна поща. Разполагам с цял куп материали, но след като ми е забранено, няма да използвам нищо от тях, разбира се.
Кратко, изумено мълчание.
— Държиш се като идиотка — казва той най-накрая. — Това ще бъде твърде лоша преценка от твоя страна.
— Много съжалявам, но кой е отговорен за грешния подход към цялата история?
Тишината кънти по линията. Ясно й е, че главният редактор е обзет от напълно обяснимо желание да я прати на майната си и да тресне слушалката, само че при изцяло празен раздел новини няма как да си го позволи.
— Лично аз си лягам — уведомява го Аника. — Нещо друго за мен?
Андерс Шюман понечва да заговори, но спира. Аника чува дишането му в слушалката.
— Днес имам добри новини — казва той с напън да прозвучи дружелюбно.
Тя преглъща отвращението си.
— Сериозно?
— Аз съм следващият шеф на Асоциацията на вестникарските издатели.
— Браво на теб.
— Знаех, че ще те зарадвам. Между другото, защо не отговаряш на мобилния?
— Тук няма покритие. Лека нощ.
Подава слушалката на момичето.
— Мога ли вече да се регистрирам?
Вратата на асансьора е масивна и Аника я отваря с усилие. Качва се на четвъртия етаж, а дебелият килим поглъща шума от стъпките й.