— Чрез Нюланд. Мъжага от съседната ферма, с година по-стар от мен. Бяхме заедно в Упсала и заедно влязохме в движението. Само че вярата на Курт бе слаба и той премина на страната на капитализма и експлоататорите, към фермерското движение. Дадох му възможност да си помисли, но той сам определи своята съдба.
Тя се хваща за бюрото.
— А Маргит Акселсон?
Ханс Блумберг въздъхва и приглажда косата си.
— Малката Маргит. Толкова хубавка, винаги с мечтата за един по-добър свят. Тя желаеше добро всекиму. Жалко, че бе толкова приказлива и опърничава.
— Само заради това ли я удушихте?
— Предаде ни.
Аника се размърдва върху стола — усеща, че трябва да се изпишка.
— Но защо ви трябваше да взривявате самолета?
Той свива леко рамене.
— Малък експеримент. Да проверим лоялността на Кучето.
— И тя се справи?
Мъжът се усмихва при спомена.
— Толкова се ядоса от напускането на Вълка, че бе готова на всичко. Страшно се разочарова, но вие знаете какви са момичетата. Харесваната от всички малка Карина се интересуваше от едно-единствено нещо: да чука оня, когото желаят всички останали.
— Да, но — възразява Аника — защо им е било да се женят при това положение?
Архиварят се разсмива гръмко.
— Ама вие наистина сте лапнали въдицата. Сватбеното съобщение. То беше мое творение. Измислих го в движение, та да има върху какво да си блъскате главата. И, Бога ми, чудесно се е получило.
Успокоява се и кимва многозначително, докато Аника се изправя на крака.
— Трябва да отида до тоалетната — съобщава тя.
Блумберг скача с пъргавината, която бе забелязала у него, когато удари министъра на културата в носа, там, в изоставеното компресорно.
— Дума да не става.
— Тогава ще се подмокря.
Мъжът отстъпва и се блъска в леглото.
— Вървете, но без номера. Вратата да стои отворена.
Прави каквото й казва, влиза в банята, смъква бързо панталона и гащите, за да се облекчи.
Поглежда се в огледалото и очите отсреща й казват какво да направи.
Ако остане в стаята, ще умре. Трябва да излезе дори ако това изисква да вземе Ханс Блумберг със себе си.
— Кой е Тигъра? — пита тя, когато се връща в стаята, скрила намеренията си зад безизразен поглед.
Лъстиво желание блести в погледа на архиваря, вперен към слабините й.
— Кенет Уситало — отвръща той. — Началник-отдел в „Шведска стомана“. Голяма работа е той, активен член на Съюза на производителите, непрекъснато урежда робовладелчески договори в Третия свят. За съжаление, от известно време не е в страната.
Облизва устни.
Аника отива при бюрото и се надвесва над него.
— Всъщност и вие не сте по-добър. Интересуват ви единствено парите на Йоран.
Онзи литва като изстрелян през стаята, за да притисне дулото на пистолета до главата й.
— Това ще ти е за урок — съска Ханс, като вдига предпазителя и Аника усеща как страхът отпуска пикочния й мехур, за да изцеди няколкото останали капки в него върху бельото.
— Късмет при издирване на съкровището — изхриптява тя едва чуто.
Мъжът я гледа втренчено известно време, а после дръпва оръжието, като го насочва към тавана.
— Какво знаеш за него?
— Не съм сигурна, но видях Йоран Нилсон да пъха един сак в трансформаторна кутия близо до релсите. Може да е това.
Аника преглъща шумно, а мъжът вдига вежди.
— Я гледай, значи дойде време да проговорим.
— Мога ли да седна?
Той се отмества така, че да я държи на мушка, и Аника отпуска с благодарност тяло върху стола.
— Къде точно се намира тази кутия?
Тя се бори за въздух в продължение на няколко секунди.
— Недалеч от виадукта. Откъм дясната й страна има няколко млади борчета.
— Как успя да го видиш?
— Криех се от Карина, следях я и видях Йоран да носи сака.
Архиварят приближава, хваща я за шията и започва да диша тежко право в лицето й, без да отделя поглед от очите.
— Така, така. Май не лъжеш. Обличай се.
Ханс Блумберг отстъпва заднишком към вратата.
— Пистолетът ще бъде в джоба ми през цялото време. Ако ти хрумне някоя щуротия, да знаеш, че и аз няма да се поколебая. А момичето от рецепцията ще ти прави компания, докато припкате заедно към ада. Ясен ли съм?