Трябва сериозно да си поговорят. Не може да продължава така.
Следващите страници са изпълнени от историята на Карина Бьорнлунд, министър на културата. Как я подмамили да се присъедини към Зверовете, маоистка групировка от Люлео през шейсетте. След като напуснала групата, останалите се отдали на насилие, нещо, за което тя лично съжалява най-дълбоко. Министърът прави опит да опише духа на онова време, оня стремеж към справедливост и свобода, който напълно излязъл от всякакъв контрол.
Истината около взрива на F 21 запълва следващите две страници. Вече арестуваният сериен убиец, запратил една открадната от самите военни сигнална ракета в кофа с авиационно гориво, с което предизвикал експлозията.
Пропуска тази статия, след като е прочел заглавието и уводните редове.
Следват две страници, посветени на убиеца Рагнвалд, един от най-безмилостните терористи на ЕТА, съумял да се изплъзва от ръцете на полицията и службите за сигурност из цял свят в продължение на три десетилетия. Замръзнал до смърт в онова компресорно отделение пред очите на Аника и останалите, които нямали възможност да му помогнат по какъвто и да било начин.
Разглежда зърнеста снимка на млад мъж, мургав и слаб, с незапомнящи се черти на лицето.
И отново Аника с кратко описание на професионалните й постижения.
Закрива очи с длан.
Странно, сякаш усеща топлина, събрана в ръката му от допир с вестника.
Миг по-късно телефонът звъни и той вдига слушалката с усмивка.
— Трябва да се видим — казва София Гренборг и се разридава гръмогласно. — Случи се нещо ужасно. Идвам към теб.
За миг се оставя да затъне в нейната паника. Гърлото му се свива. Терористи, убийци, замръзнали до смърт хора.
Сетне нещата застават по местата си. Ужасите на София нямат нищо общо с тези на Аника. Прокашля се и поглежда часовника с мисълта да я откаже от това й намерение.
— Имам работна среща след петнайсет минути — лъже той и се изчервява от срам.
— Пристигам след пет.
Затваря, а Томас остава на място и в главата му зазвучава непозната игрива мелодия.
В петък тя бе щастлива донемайкъде, понеже й се обадили от Светът на областните управи. Питали я какво си е пожелала за Коледа.
— Казах, че искам теб — пошепва му тя в ухото и го целува.
Поглежда първата страница на Вечерна поща, един от най-големите вестници в Скандинавия, за който неговата толкова сериозно гледаща жена разкрива група терористи. Тя променя действителността, докато той и неговите колеги се опитват да я обуздават и администрират; тя предизвиква събития, докато той пуска димни завеси.
Телефонът звъни отново. Търсят го от рецепцията.
— Имате посетителка.
Изправя се и поглежда към църковния двор отдолу. Заскрежен и скован от студ. Разкършва рамене в опит да прогони безпокойството, лепкавото чувство на неохота и дълг.
След малко в стаята се изтърсва София Гренборг с подути, разплакани очи, със зачервен и подпухнал нос. Помага й да съблече палтото си.
— Не разбирам какво става — подсмърча тя, като измъква кърпичка от чантата си. — Не мога да проумея що за муха им е влязла в главите.
Погалва я по бузата и опитва да се усмихне.
— Какво е станало?
Тя се свлича на един стол, притиснала кърпичка към устата.
— Шефовете искат да ме местят — отвръща гостенката на пресекулки. — Чиновник в отдела по уличното движение.
Свежда глава и раменете й започват да се тресат. Томас пристъпва от крак на крак от неудобство, не знае какво да направи, а после се надвесва над нея и застива.
— София — започва той. — О, Господи, недей така, бедничката…
Тя млъква и вдига към него поглед, изпълнен с пълно неразбиране.
— След всичко, което съм свършила. От пет години насам съм се отдала изцяло на тази работа. Как могат да ме понижават по този начин?
— Сигурна ли си, че не е повишение? — пита Томас, като присяда върху бюрото и отпуска ръка върху гърба й.
— Какво ти повишение! Губя бонусите като ръководител на програма и трябва да освободя кабинета си още днес, за да се преместя в общо работно помещение някъде в Шиста. Няма да разполагам дори със собствено бюро.
Томас разтрива раменете й, глади косите, поглъща аромата на ябълки.