Главният няма повече сили да остане на едно място, става и започва да мери помещението с крачки, а после спира и се надвесва над нея.
— Да не мислиш, че не ми е ясно? Тя е станала прекалено близка с мъжа ти, нали? Колко близка? Да не се чукат в семейното ложе?
Аника запушва уши с длани и затваря очи.
— Престани! — крясва тя.
— Как си посмяла? — виква главният в отговор. — Как си посмяла да злоупотребиш със служебното си положение в този вестник за собствени нечисти интереси?
Тя отпуска ръце и отваря широко очи.
— Много те бива в приказките — проговаря Аника с отпаднал глас.
Чертите на лицето му се изкривяват от дива ярост. Взира се в очите й, сякаш търси там някакво обяснение.
— Никъде няма да носиш тази статия — заявява най-накрая шефът, а след това се протяга и тръгва към стола си. — Излезе ли този текст от сградата, лично ще се обадя в полицията.
Бяла светлина експлодира в главата й. Нейната мощ я изхвърля от стола право към бюрото на главния. Приближава лице на сантиметри от неговото. Вижда го как се сгърчва.
— Хубаво — казва тя с дрезгав глас. — Аз ще се оправя. Защото знаеш ли какво? Аз съм права. Няма начин да загубя.
Главният е втрещен.
— Разбирам — промълвя той. — А какво ще кажеш на съпруга си, когато полицията те арестува за клевета и злоупотреба със служебно положение? Как ще реагира той, когато научи защо са я изгонили? Кой ще получи права върху децата и какво ще стане с работата ти? Нали не се заблуждаваш, че ще останеш на работа, ако занесеш статията в Работник?
Аника усеща адреналинът да нахлува в главата й, отлепя поглед от лицето на мъжа, заобикаля бюрото и се изправя точно пред него.
— А с теб какво ще се случи? — съска тя с приглушен глас. — Да не мислиш, че ще си останеш зад това бюро, след като разкажа всичко както си е, включително заплахата ти да ме съсипеш заради моя отчаян опит да спася брака си? Да не би да си въобразяваш, че ще ти остане капка авторитет, след като се разчуе, че се опитваш са спреш статия, която разобличава най-наглото посегателство срещу свободния печат в наши дни? Когато стане широко известно, че си използвал непубликувана информация относно действащ министър, станала достояние на редакцията, за да го изнудиш с цел да навредиш на конкурент? А какво ще кажеш за Асоциацията на вестникарските издатели? Нима допускаш дори за миг, че ще те огрее председателското място? Свършено е с теб, Шюман. Може заедно да пропаднем, но ти ще се срутиш от много по-високо.
Той я гледа втренчено. Аника усеща огъня в очите си и отвръща на погледа му.
В него има нещо мрачно и неуловимо, сенки на страст и амбиция, на усет към обстановката, оформени и деформирани от дългогодишен опит. Когато мисли и проблеми влизат в главата на главния редактор, те не текат по права линия. Мятат се и лъкатушат по оставени от предишни случаи коловози, но ходът им си остава логичен.
Андерс Шюман е прагматик. Той ще направи онова, което е необходимо, за да остане невредим в максимална степен, а също и дребните му интереси.
Аника е принудена да се усмихне.
— А какво става, ако пуснем материала? — проговаря той кротко, със съмнение в гласа.
Пламъците в очите й угасват.
— Вечерна поща укрепва позициите си на лидер в защитата на гражданските свободи, като неутрализира всяко възможно съмнение относно днешните ни ценности. Само ние браним истината и демокрацията. Без нас варварите ще се налудуват на воля.
— Евтино — отбелязва главният.
— Всичко зависи от начина, по който го поднесем — възразява Аника. — Хората ще ни повярват, ако ние сами си повярваме.
Главният изправя гръб и посяга за бутилката минерална вода, отпива и я поглежда изпод вежди.
— Блъфираш — казва той, след като връща бутилката на мястото й. — Никога не би причинила подобно нещо на вестника.
Аника се замисля.
— По-рано не бих, но сега и окото ми няма да мигне.
— Сигурно си се побъркала — решава Шюман.
Тя присяда на бюрото и опира лакти о колене. Сключва длани и се накланя напред.
— Знаеш ли — заговаря спокойно Аника, — може и да си прав, но това го знаем само двамата. Ако се опиташ да спреш публикуването с довода, че съм душевноболна, само ще влошиш нещата.
Шюман поклаща глава.