Няма никаква Вечерна поща, нито пък Норландски новини, но в тях могат да се разпознаят елементи от множество други медийни структури. Съществува Катринехолмска поща, но всяко сходство с неговите структури или дейност е плод на чиста случайност.
През 2003/2004 година наистина бе разработена програма за опазване на политиците от заплахи и насилие, в която участват и Асоциацията на областните управи, Съюзът на общините и Министерство на правосъдието, но работната група на Томас, нейният членски състав, методика, съвещания и всичко останало, са изцяло продукт на фантазията ми.
С две думи, това е роман и той нямаше как да бъде написан без проницателните анализи върху революционните групировки, направени от Торбьорн Сефве в книгата му Бунтовници в Швеция — благодаря ти, Ян, задето ме насочи към нея, и на теб Матиас, че успя да ми намериш копие от книгата в антикварна книжарница на Вадстена!
Друг важен сътрудник открих в лицето на Бьорн Кум с неговия документален обзорен труд върху историята на тероризма в Швеция, излязъл под същото заглавие.
Искам да благодаря на още няколко души, без чиято дружеска подкрепа и помощ това произведение не би могло да бъде завършено никога. Те са:
Дан Сверд, директор на Театър Скрач в Люлео и някогашен маоист, подвизаващ се под псевдонимите Грегер и Матс, който ме въведе както в откритата, така и в задкулисната дейност на маоистките групировки в Люлео от първите години на седемдесетте.
Микаел Ниеми, писател и стар познат от Паяла, заради проникновените анализи на действащите лица, както и за предоставените ми негови познания относно лестадианството от поречието на Турне.
Кристер Л. Лундин, пиар в „Тераком“, който ми предостави информация относно технологическите и политически обстоятелства, маркетинга и общото положение при цифровата телевизия и с когото обсъждахме надълго и нашироко правдивостта и последиците от измислените политически решения.
Стефан Хелсинг, пиар на авиобазата F 21 в Люлео, за предоставените ми факти във връзка с историята на базата и възможните сценарии за нападения срещу нея.
Андерш Линер, пиар на Военновъздушните сили, за беседата ни във връзка с политическите и военни усложнения, произтичащи от евентуално нападение над военен обект, както и за информацията по отношение на рутинни въпроси, засягащи и сигурността в една военновъздушна база.
Петер Свенсон, личен съветник на Главнокомандващия шведските въоръжени сили, за продължителното безценно сътрудничество.
Турбьорн Ларшон, председател на управителния съвет на вестник Експресен и ТВ 4, заради безценните разговори, посветени на проблеми, свързани с медиите.
Пер-Ерик Рьодин, председател на изпълнителния комитет на Студентския съюз в Упсала, заради помощта му при осъществяване на местните контакти.
Сакари Питкенен, главен редактор на вестник Метро, за предоставената от него информация по производствените въпроси в един вестник.
Петер Рьонерфалк, медицинско лице и главен здравен съветник към общинския съвет на Стокхолм, за консултациите относно диагностиката и лечението на рак на стомаха, измръзвания и др.
Лота Сникаре, началник на отдела за професионална подготовка при Банка Фьоренингс, за разговорите на разнообразни теми: от капитализъм до курсове по грънчарство.
Лена Тьорнберг, завеждащ отдела за намерени вещи при Градската полиция на Стокхолм; Никлас Абрахамсон, полицейски инспектор от участъка на Нормалм в Стокхолм, и Тор Петрел, детектив при Стокхолмската полиция, за теоретичните дискусии в случаи на изгубено имущество.
Никлас Соломонсон, който е мой литературен агент, и на целия му екип за всеотдайния им труд.
Тове Алстердал, драматург, който следи всяка моя стъпка в литературния труд и най-важно — чете всичко. Без теб не бих издала нито една книга.
Всяка промъкнала се грешка е изцяло моя отговорност.