— Ще запозная нашия криминален с нещата.
— Дума да не става заявява Аника. — Ще излезе с моето име. Случаят е мой, но може вие да публикувате материала.
Гледа я изненадан.
— Задължен съм ви.
— Така е — отвръща Аника и се връща при лаптопа.
Четвъртък, 12 ноември
11
Ане Снапхане се събужда с тъпа болка в главата и бели светкавици в очите. В устата отвратителен вкус, а изпод леглото се разнася страховит шум. След няколко сериозни напъна мозъкът й най-сетне стига до извода, че звъни телефон. Опипва непохватно край леглото, докато случайно докопва спираловидния кабел от слушалката. Вдига я към устните си със стенание.
— Чете ли вестника? — пита Аника от другия край на линията. — Пълна свинщина. Ако нямах да изплащам жилище, бих напуснала още днес. Не, още вчера.
Гласът кънти по странен начин, сякаш резонира в стъклена стена, разположена между ухото на Ане и мозъка й.
— Какво става? — пита тя с глас, който се отразява от тавана и звучи като грак.
— Паула от Поп Фактъри е била принуждавана да прави орален секс — чете Аника със същия кънтящ глас.
Ане полага усилия да седне в леглото.
— Кой?
— Не знам дали има смисъл да се занимавам повече — заявява Аника. — Аз им разкривам убийство на репортер, възможни са връзки с тероризъм, само ние имаме информация по случая, и какво става? Радио и телевизия цяла сутрин дъвчат и предъвкват Бени Екланд като главна новина и се позовават на нас, а ние какво избираме за шапка на първа страница? Тъпа кавалджийска история!
Ане се предава и рухва назад, върху възглавниците. Засенчва очи с длан. Сърцето й бие като парен чук, цялата плувва в пот. Неясна тревога преобръща стомаха и наопаки.
Защо ми трябваше да пия последното питие?
— Ане?
Тя се прокашля.
— Колко е часът?
— Към десет. Върнах се в тъпия им музей. Във военната база. И да не мислиш, че мръсният копелдак, дето го завежда, е дошъл на работа? Да не е луд! И сега вися тук като пълен идиот.
Дори не се и опитва да вникне в смисъла на чутото, защото вече съвсем изпусна нишката. За кой ли път.
— Кофти работа — съгласява се Ане.
— Идваш ли довечера?
Ане разтрива чело, напъва да си спомни какво са се разбирали.
— Не можем ли да се чуем по-късно. Аз тъкмо…
— След пет съм си у дома.
Пуска слушалката на пода, а тя започва да дава заето. Предпазливо отваря отново очи, налага си да погледне празното пространство наоколо.
Няма го. Вече не. Поглежда тавана, после към прозореца. Спомня си миризмата му, смеха и онези гневни бръчици. Мисълта, че вече няма да е при нея, бавно си пробива път и я сковава цялата, тялото и става безчувствено и студено. Бяха се разбрали, сключили бяха споразумение. Прекрасно детенце, съвместен живот, идеална смесица от свобода и отговорности. Никаква вина, никакви претенции, единствено грижа и подкрепа. Отделни жилища, дъщеричката в едното или другото за по седмица, някоя и друга споделена вечер или уикенд, Коледи и рождени дни.
Тя спази своята част от сделката; нито веднъж не допусна друг мъж близо до себе си.
Но ето че той заживява с някаква агресивно моногамна жена от Шведската телевизия, която вярва в истинската любов и живота по двойки.
Поне тази идиотка да беше по-различна — мисли си Ане, — да беше някое симпатично миньонче, русо, хубавко и сговорчиво. Да беше избрал нещо, което на мен ми липсва, а тя е съвсем същата. Сходна външност, има почти същата професия. Усещането за изоставеност е до известна степен преувеличено. И не защото нещо с външността на Ане не е в ред. Не, тя е сбъркана като личност. Цялото й отношение към света е погрешно, привързаността и верността й.
Сълзи на самосъжаление започват да напират, но тя ги потиска с кръвожадна решимост.
Той не го заслужава.
Аника стиска толкова силно челюсти, че я заболяват.
Но няма да заплаче, не и заради това. Не и заради просташките приоритети на нощния екип. Все едно е отново стажантка, само че още по-зле. Тогава, преди повече от девет години, още няма представа за какво става дума, готова е да прощава грешни преценки, да се оставя на началството да я мачка с мисълта, че явно нещо не е доразбрала. Сигурно има някаква висша цел, за която не си дава сметка, но ако се съсредоточи достатъчно упорито, сто на сто ще я осъзнае. Гордее се с това, че е открита и готова да се учи, не е самодоволна и невежа критикарка, каквито са повечето новаци.