На вратата се чука и в стаята надниква инспектор Форшберг.
— Извинявай, шефе, ама попаднахме на нещо много особено.
— Какво?
— Анонимно писмо с много претенциозен език и неясно съдържание.
Поглежда Аника и замълчава.
Умът и препуска, докато се опитва да изглежда безразлична.
— Сигурно е обикновено послание от някоя откачалка. Имам ги с чували — обажда се тя.
— Прочети го нарежда инспекторът.
Форшберг се поколебава за секунда. После измъква лист със стандартен формат, сгънат на четири. Държи го внимателно с облечена в ръкавица ръка.
Няма нищо конструктивно в отсъствието на деструктивен елемент, чете мъжът. Деструктивно ще рече критика и отричане, ще рече революция. А тя предполага осмисляне на нещата, което е конструктивно. Ако съсредоточим вниманието си първо върху деструктивното, ще получим конструктивно като част от процеса.
Аника драска трескаво, едва успява да запише и половината. С крайчеца на окото си забелязва Форшберг да отпуска ръката, с която държи писмото.
— Това говори ли ви нещо? — пита той.
Аника вижда инспектор Сууп да поклаща глава и механично повтаря движението му.
— Ние сме горе — казва Форшберг и изчезва.
— Мога ли да публикувам информацията за Рагнвалд? — пита Аника.
Инспекторът кимва.
— Няма ли да попречи на разследването?
— Тъкмо напротив.
Аника поглежда полицая със съзнанието, че този човек е готов да престъпи правилата, щом това ще помогне на разследването. Без съмнение може да бъде и доста хитър, когато професията му го изисква.
— А защо ми го казвате?
Мъжът се изправя на крака с изненадваща пъргавина.
— Тази информация е точна само по отношение на нашите подозрения. Не знаем дали наистина го е направил, но смятаме, че е замесен. Може дори да е замислил цялата операция. Трябва да е имал съучастници известно ви е, че на местопрестъплението са открити следи от стъпки. Не са много мъжете, които носят обувки трийсет и шести номер.
Това вече е новост.
Оставя я седнала сред читателски писма, посветени на боклукчийски проблеми и кучешки лайна, с усещането, че са й подхвърлили нещо повече от сензация.
Бавно попълва буквите, пропуснати преди малко в бързината.
Няма нищо конструктивно в отсъствието на деструктивен елемент.
Така си е, съгласява се Аника.
Ако съсредоточим вниманието си първо върху деструктивното, ще получим конструктивно като част от процеса.
Един Господ знае.
12
Гласовете на таксиметровите шофьори се разнасят над главата й, докато прекосява малкото летище, и това я кара да се чувства като преследвано животно. Тези изобщо работят ли някога? Може би просто си стоят така по цял ден, издокарани в тъмносини униформи със златни копчета, и се греят на лъхащия от входовете на отопляваните сгради въздух, които ги пази от арктическия студ?
Настанява се в задната част на самолета, до жена с две малки дечица. Едното е в скута й, а второто шари из салона. Аника отново усеща как нивото на стреса прехвърля всяка поносима граница: това е единствената й възможност да напише нещо.
— Извинете — обръща се тя към стюардесата, след като машината вече е във въздуха, — трябва да работя. Мога ли да се преместя малко по-напред?
Изправя се и сочи през няколко реда в наполовина празната кабина. Малчуганът започва да крещи в ухото й от скута на майка си.
— Мястото ви е тук и се боя, че не можете да се местите. Трябвало е да си купите билет за бизнескласа — отрязва я стюардесата и се обръща към количката с питиета.
— Много се извинявам — казва Аника, този път по-високо, — но съм го направила. Или по-точно, моят работодател го е направил. Мога ли да се преместя, моля?
Пробива си път покрай майката и запречва пътеката. Стюардесата се промъква край количката с гневни ситни стъпки.
— Чухте ме вече. След единайсети септември не разрешават размествания.
Аника прави широка крачка към стюардесата и започва да диша в лицето й.
— Ами свалете ме тогава — прошепва тя, грабва лаптопа от багажния отсек над главата си и минава пет реда напред.
Все още разтреперана от гняв, съумява да напише три материала, преди машината да се приземи на Арланда: репортаж от Люлео за деня след оповестяване на убийството, за мъката на колегите в редакцията на Бени Екланд и за разпита на свидетеля от местопрестъплението. Дежурните от нощна смяна ще имат грижата да сглобят текста на резюмето и да изведат в каре най-важната информация. За Рагнвалд и F 21 не пише нищо — този материал не може да го пусне току-така.