Легнал в купето, той се усмихва, заслушан в истории, пълни с болка и ужас, с ликуване и благодарност.
Но никакво въодушевление, прекъсва спомените той. Няма викове, никой не повишава глас. Ни следа от екзалтация.
Спомня си отегчението от ония времена.
Често пъти оставя гласовете да избледнеят и да се разнесат надалеч от огромната шатра, ведно с мислите, надеждите и тревогите. Градчето каравани и палатки на поляната отвън е много по-привлекателно, цял океан възможности, скрити в конски впрягове и коли. Крадливите погледи, които хвърля към непознатите момичета от предната пейка, с шалове на главите и дълги поли, усещането за топлотата на блестящите им коси.
Усещане за това, че мислите и коравият му пенис са изпълнени с грях.
Люлеенето го унася, останал с мирис на конски тор в ноздрите.
16
Аника върви задъхана през парка Крунуберг, а стъпките й проскърцват в мразовития въздух. Много е студено, а високото налягане вещае арктическо време. Асфалтът е станал хлъзгав от леда. Дърветата се гушат под заскрежени одеяла. Тревата, зелена и свежа до вчера, сега е щръкнала и замръзнала в сребро.
По-светло от това няма да стане. Денят е сумрачен и лишен от сенки. Вдига глава и примижава към подобното на порцеланов похлупак небе — синкави облаци преливат в сиво и розово високо горе, гонени от северния вятър.
Аника бърза напред, а тревните остриета пукат, прекършени под подметките й. Приближава еврейското гробище откъм задната страна, близо до мястото, където бе намерена Юсефин. Спира пред черна чугунена ограда, ръкавиците й милват замръзнали извивки и звезди, сняг посипва обувките й като ледена захар.
Гробището е обновявано преди няколко години. Повалените, разядени блокове пясъчник са заменени, дивите шубраци са окастрени, дърветата — приведени в благоприличен вид. С всичко това магията някак си изчезва, няма го усещането за време, което винаги обхваща Аника на това място, градските шумове нахлуват, както никога по-рано, духовете — отколешни стопани тук — вече ги няма.
Останала е само Юсефин.
Аника се отпуска на колене и наднича между железата, също както го бе направила преди толкова лета, в онзи горещ сезон, когато рояците оси счупиха всички рекорди, а предизборната кампания просто нямаше край. Юсефин лежи тук, отворила уста в безмълвен писък, очите й са помътнели и изгубили блясък — едно младо момиче и нейните погубени мечти. Замръзнал клон прошумолява, вой от сирена отеква между фасадите по Хантверкаргатан.
Той най-накрая си получи заслуженото, казва си Аника. Не за онова, което ти стори, но поне не успя да се измъкне невредим.
А Карина Бьорнлунд събра достатъчно дивиденти, за да се устреми към министерския пост.
Аника се изправя, поглежда часовника и с нежно докосване до оградата се сбогува с Юсефин. Забърза през Фридхемсплан, а вятърът в парка Роламбсхув така брули страните й, че пристига пред входа на Вечерна поща ярко поруменяла.
Успява да се добере незабелязана до своя аквариум, промъквайки се като през минно поле, и хвърля горната дреха на купчина върху дивана.
Рагнвалд, казва си наум, докато компютърът зажужава, а тя прави опит да се съсредоточи върху настоящето. Какво означава това? Кой си ти?
След като програмите се зареждат, Аника въвежда името в Гугъл, за да получи оскъден брой резултати. Данни за някой си Фолке Рагнвалд, починал през 1963 г.; генеалогичен сайт базиран в Малта; кандидат на християндемократите неясно от кой избирателен район. Чете бързо, търси нови резултати. Следват френски генеалогичен сайт, сайт за немската аристокрация, вестникарска изрезка за някаква датска попзвезда. Отказва се от търсачката и звъни на Сууп в Люлео.
— Малко сме на зор в момента — казва инспекторът. Гласът му издава безпокойство.
— Какво е станало?
Аника инстинктивно взема химикалка и мигом се изпълва с чувство за вина, без още да знае какво се е случило.
— В момента не сме много наясно — казва полицаят. — Бихте ли звъннали следобед, тогава ще знаем повече.
Нещо в тона му уцелва струна вътре в Аника, кара я да напрегне всички мускули на лицето си.