17
Берит Хамрин чука на стъклената й врата, открехва я и проточва шия през процепа.
— Гладна ли си?
Аника дръпва ръце от клавиатурата и обмисля възможността да се откъсне за малко от работата.
— Не.
Берит отваря по-широко вратата и влиза.
— Трябва да се храниш — заявява твърдо тя. — Боже, каква кочина. Как можеш да работиш в подобен безпорядък? Нямаш ли закачалка? — Берит вдига горната дреха на Аника. — В стола предлагат лазаня. Вече запазих две порции.
Аника излиза от системата, за да не се изкуши някой да й чете бележките или да изпраща фалшиви съобщения от нейно име.
— Какво правиш днес? — пита колежката си тя, за да отклони вниманието й от заобикалящия ги хаос.
Берит е временно прехвърлена от криминалния към политическия отдел заради предстоящите избори в Европейския съюз.
— А, отразявам последното мерене на пишки — отвръща тя с въздишка. — На практика нищо не се случва, но хората заемат позиции, водят междупартийни дебати, търсят различия в становищата там, дето ги няма.
Аника се засмива, преди да последва Берит извън стаята.
— Вече виждам дебело заглавие: Тайната игра на ЕС, а отдолу размазана снимка на слабо осветен прозорец в държавно учреждение.
— Май работиш тук от твърде дълго време — казва Берит.
Аника затваря зад себе си и се упътва към стола. Докато върви подир Берит, светът изглежда управляемо и сигурно място, подът е устойчив, няма място за съмнения.
Помещението за хранене е наполовина празно и слабо осветено. Най-силният източник на светлина са редица прозорци в противоположния край. Лицата на хората не се виждат, само силуетите им.
Сядат край маса с изглед към паркинга, а пред тях димят чинии с лазаня, претоплени в микровълновата.
— Върху какво работиш? — пита Берит, след като омита пластмасовата чиния.
Аника човърка с подозрение пластовете тесто.
— Убийството на оня журналист — отговаря тя — и нападението над F 21. Полицията разполага със заподозрян. От сто години насам.
Берит вдига вежди, улавя парченце кайма, което се опитва да падне от ъгълчето на устните й, и подканя приятелката си с вилицата.
— Казва се Рагнвалд, някакъв тип от долината на Турне, който се изселва на юг, след това пък се връща, за да стане терорист, а сетне бяга в Испания и влиза в ЕТА.
Берит не изглежда ентусиазирана.
— И кога става това?
— В края на шейсетте или началото на седемдесетте.
— Хм — сумти Берит. — Сладки революционни години. Купища народ вярваше, че тероризмът може да освободи масите, и то не само из нашите среди.
— Кои са твоите среди?
— Виетнамски бюлетин — казва Берит, докато чегърта мазното дъно на чинията. — Нали съм ти казвала, че така се захванах с журналистиката.
Аника рови безмълвно в неуслужливата си памет.
— И кои среди се захванаха с тероризъм тогава?
Берит се вторачва в недоядената порция на Аника.
— Няма ли да ядеш?
Аника поклаща глава. Приятелката й въздъхва и оставя приборите на масата.
— Ще донеса кафе — съобщава тя и става.
Аника остава на място, гледа колежката й да застава на опашката с щръкнала на врата къса коса, олицетворение на спокойствието. Усмихва се, когато Берит се връща с плавна походка и две кафета с малко бисквити в ръце.
— Глезиш ме вече — оплаква се тя.
— Кажи сега за терориста.
— Ти ми кажи за шейсетте — парира Аника.
Берит оставя внимателно чашите върху масата и поглежда остро Аника.
— Добре — съгласява се тя, сяда и пуска две бучки захар в чашата си. — Стана така. През шейсет и трета настъпи официалният разрив между комунистическите партии на Съветския съюз и Китай. Този разкол се отрази върху всички комунистически движения по света, включително нашето. Шведската компартия се разцепи на три.
Вдига във въздуха ляв показалец.
— Десни, водени от Хермансон. Те се дистанцираха както от сталинистите, така и от маоистите, за да стигнат до нещо като старомоден ревизионизъм, който спокойно можем да приемем и като социалдемокрация. Те са днешната Лява партия, с почти десет процента депутатски места в парламента.