Берит отпива от кафето и вдига среден пръст.
— След това идва центърът, под ръководството на главния редактор на Северна светлина, Алф Льовенборг, който застана на страната на Съветите.
Добавя още един пръст.
— И накрая, левичарите, водени от Нилс Холберг, които подкрепят Китай.
— Кога става всичко това? — пита Аника.
— Шведската компартия се разцепи след двайсет и първия си конгрес през май шейсет и седма — отвръща Берит. — Смени името си на Партия на левите комунисти, а левичарската групировка се обособи в Комунистическа асоциация на марксистите-ленинци. След това нещата бързо се задвижиха. Пръкнаха се наведнъж Виетнамското движение, Студентската социалистическа организация, революционерите. През пролетта на шейсет и осма всичко това кулминира в окупацията на студентския съюз и революционните размирици в Упсала. Всъщност тези са най-гадните — революционерите в Упсала. Цяло лято ни отправяха заплахи.
Вдига ръка към ухото, все едно държи телефонна слушалка.
— Ако не дойдете доброволно на масовия революционен митинг, за да чуете исканията на народа, ще изпратим неколцина другари да ви доведат насила.
— Добре звучи — отсъжда Аника. — Те ли са маоистите?
— Истинските маоисти не са проблем. Те винаги поставят въпроса: а как би постъпил Председателя? Той самият дали би сторил това или онова в името на революцията? Ако отговорът е отрицателен, и те не го правят. Опасността идва от присламчилите се, от дошлите за бой и неприятности, с тяхната масова психоза и сектантско поведение.
Поглежда часовника си.
— Трябва да тръгвам. Зелените са насрочили изявление по повод риболовните квоти в Балтийско море за един часа.
Аника се прозява театрално.
— Много смешно — мърмори Берит и става, взема мазната пластмасова чиния с приборите, за да ги пусне в коша. — Лесно ти е на теб, седиш си там и пишеш за разни убити журналисти. Докато ние се товарим с истински важните неща, какъвто е проблемът с избитата треска…
Аника се засмива, а после я обгръща студено мълчание. Лъхва я дъх на застояла лазаня, лепкав и мазен, и тя блъсва чинията надалеч. Дава си сметка за присъствието на колегите около нея, някои си говорят тихо, но повечето са вглъбени в себе си, забили поглед в някои вестник със стиснати в ръце прибори. Иззад плота се разнася шум от микровълнова печка, а двама от спортния отдел си купуват сладкиши.
Пие кафето бавно, един от многото тъмни силуети на фона на студената светлина, една от тружениците на вестникарския завод.
Функция, а не личност.
Томас никога не е харесвал заседанията във Федерацията на областните управи. Макар, общо взето, да е поддръжник на идеята да се обсъди възможността двете асоциации да се обединят, всеки път се чувства в небрано лозе, когато се събират на територията на София Гренборг. Притесняват го най-вече дребните неща, като това, че не знае откъде да мине, качва се на грешния асансьор, забравя имената на тукашните колеги.
Но нали не знам и тези на колегите в Съюза на общините, напомня си той.
Поема дъх и отваря вратата към Хурнсгатан, за да усети мигом злата захапка на студа върху ушите си. Когато влиза във Федерацията на областните управи, започва да се провира през лабиринта на петия етаж с усещане за леко притеснение. София излиза да го посрещне с развята руса опашка, лъчезарна и стройна, с разкопчан жакет и отчетливо стакато на токчета по пода.
— Добре дошъл — приветства го тя, като поема ръката му в своята — малка и мека, топла и суха. — Другите са вече тук.
Започва да се измъква от палтото внезапно обзет от неудобство, задето ги кара да чакат.
Тя приближава малко и Томас долавя аромата на парфюма й. Лек, свеж, спортен.
— Не си закъснял прошепва жената. Пият си кафето в заседателната зала.
Той издиша, усмихва се, изненадан от това, че е прочела мислите му.
— Добре — шепне й в отговор и я гледа в очите. Те са поразително светли и сини.
— Как си? — продължава да шепне София. — Силен ли е махмурлукът?
Той се усмихва.
— Едно нещо е сигурно — казва Томас. — При теб няма и помен от махмурлук. Изглеждаш великолепно.
Тя свежда поглед, може да се закълне, че поруменява, а после чува собствените си думи като някакво ехо и сам започва да се изчервява.