— Искам да кажа… — започва Томас и прави стъпка назад.
Тя го поглежда, пристъпва към него, за да запази дистанцията, и отпуска ръка върху палтото му.
— Всичко е наред, Томас — пошепва София от толкова близо, че усеща дъха й.
Задържа поглед върху очите й за момент, после го отклонява, сваля шала си, оставя куфарчето върху пейката, отваря го и прибира шала вътре. Чуди се дали ушите му продължават да горят.
— Раздадох вече брошурите — казва жената. — Надявам се, че не възразяваш.
Той леко се сковава и поглежда купчината брошури, които бе имал намерение сам да раздаде. Така цялата инициатива, която до известна степен си е лично негова, изглежда подета от София и нейната Федерация.
Затваря куфарчето.
— Естествено, че нямам — отвръща отривисто той, усетил усмивката си да застива. — Кажи на твоя организатор да се свърже с моя, понеже ние сме качили съдържанието онлайн, а не е зле и вие да сторите същото.
Тя кърши нервно пръсти и го повежда към залата за срещи.
— Да — казва домакинята, — знам.
Пер Крамне от правосъдието става на крака при влизането му и бърза насреща да го поздрави.
— Страхотно съжалявам за снощи — започва той. — Тия избори, да ги вземат дяволите дано…
Томас слага куфарчето върху масата и вдига успокоително ръце.
— Няма проблем. Ние си говорихме по други въпроси. Съюзът на общините и Федерацията на областните управи имат съвместен конгрес напролет, затова разглеждаме възможностите за евентуално сливане, а пък аз съм в координационната група…
Разбира късно грешката си. Крамне го поглежда с досада. Пет пари не дава за тяхното сливане.
— Всички ли са тук? — пита той, като се извръща. — Да почваме тогава. Петък е все пак.
Томас изважда документацията си. Не смее да се огледа, за да види дали някой е забелязал конфузната ситуация.
Естествено, Крамне открива заседанието; Министерството на правосъдието е винаги най-отгоре. После думата взема Томас, излага събраната съвместно информация, като набляга на това, че анонимните заплахи срещу политици застрашават демокрацията, и набелязва предлаганите изменения.
— Мисля, че е нужно да направим проучване на общественото мнение — заключава той. — Проблемът засяга всички. Не само всеки политик, но и всеки гражданин. Трябва да стане ясно, че той е от всеобщ характер. Как гледа нашето общество на подобно насилие или на заплахата от такова? Кои ценности ще използваме, за да го неутрализираме? И ще успеем ли при нужда да изменим тези ценности чрез обществената кампания?
Отгръща страница с ясно съзнание, че е център на тяхното внимание.
— По мое мнение следва да предизвикаме медиен дебат — заявява Томас. — Да се опитаме да повлияем върху общественото мнение чрез традиционни средства. Статии, които представят местни политици като герои на нашето време, примери с лица, които се борят срещу десния екстремизъм и анархистите в малки селища, но без да преувеличаваме и насаждаме безпочвени страхове у хората, които едва сега започват да навлизат в политиката…
Без много бавене е учредена работна група по въпроса под ръководството на Томас.
Той приключва с вица за общинския съветник от Йемтланд, с който има успех при всяко събиране, заседанието е закрито и всички живо потъват вдън земя за броени минути.
Петък следобед е все пак.
Остава с документите в ръце, започва да ги подрежда, а София събира оставените от участниците материали. Томас не знае как да подходи към обстоятелството, че я е пренебрегнал и представил цялата работа като собствена идея. А тя е толкова негова, колкото и нейна, също като тази за общественото допитване.
— Добре мина, трябва да призная — обажда се тя. — Представи се фантастично днес.
Той я поглежда с изненада, усетил капки пот да избиват по челото му.
Тя няма вид на разочарована, даже напротив. Очите и греят.
— Благодаря — отвръща Томас.
— Бива те да представяш нещата и да достигаш до нужното решение — продължава жената, като прави още една стъпка към него. — Успя да спечелиш всички на своя страна, даже правосъдния.
Поглежда надолу притеснен.
— Това е важен проект.
— Знам — отвръща тя — и се вижда, че ясно разбираш това. Че истински вярваш в онова, което вършиш. Толкова е приятно да се работи с теб…