Тя чува дълбоката си въздишка и протяга ръце.
— О, много те моля, не ми преподавай журналистическа етика.
Главният стиска толкова силно челюсти, че върху шията му изпъква пулсираща вена.
— Нищо не ти преподавам, само опитвам…
— Мислех, че ме подкрепяш в качеството ми на независим репортер — заявява Аника, като се навежда напред, усетила кръвта да нахлува в главата й. — Че имаш доверие в моя усет към наистина важните неща.
— Виж какво, Аника, това е така, обаче…
— Тук има нещо. Надушвам го. Онзи тип е попаднал на история, която му е изяла главата.
— Ако си дадеш труд да ме изслушаш, ще чуеш, че подкрепям изцяло твоята роля, но вън от това съм и правно отговорен за онова, което излиза във вестника, така че мое право е да решавам дали някой ще бъде представен като терорист, или не. Тъкмо поради тази причина се опитвам да ти изясня позицията си и да ти спестя един куп командировки и маса труд за оня, дето духа.
Аника понечва да махне с ръка, но спира и полуизправена, се привежда над масата на главния редактор, с отворена уста и почервеняло като цвекло лице. Мислите и препускат в кънтящата тишина, настанила се след думите му, търсят решения и обяснения.
— Спике, значи — промълвя тя. — Той коментирал ли е командировките ми?
Шюман въздъхва и става.
— Нищо подобно. Просто ти обръщам внимание, че цялата работа с тероризма и терористите започва да отнема прекалено много време.
— Това е така, защото напоследък този проблем заема все по-съществено място в живота ни.
Аника сяда пак, а Шюман заобикаля стола й, отива до конферентната маса.
— Бих желал да си помислиш дали няма друга причина за специалния ти интерес към тази тема.
— Какво искаш да кажеш?
Шюман пак въздъхва и гали с пръсти тубусите, в които стоят навити диаграмите за тиража.
— Да не намекваш, че се идентифицирам с терористите? Това ли си мислиш? Че след като самата аз съм убила един от тях, сега мозъкът ми ме принуждава да търся убийци там, където ги няма? Или свързваш всичко с оня тунел и взрива, който Бомбаджията върза около тялото ми? Понеже съм се смахнала от това до такава степен, че виждам бомбаджии зад всеки храст?
Андерс Шюман вдига примирително ръце и казва с успокояващ тон:
— И аз не знам, Аника. Мога да кажа само, че цялата история е крайно особена. Няма да пусна материал за някой си Рагнвалд, който може да е отдавна умрял и изгнил в земята, станал градинар в Москва или водолаз в бреговата охрана, или какъвто и да било там, да го вземат дяволите дано, тъй като тук става дума за сериозни неща, за сериозни обвинения.
— Рагнвалд е кодово име никъде не се споменава истинското.
— Може пък да е по-известен с него, отколкото с истинското. Ние не знаем това, нали така?
Тя не отговаря, загледана със скърцащи зъби в завесите, скрили очертанията на съветския дипломатически комплекс.
— Освен това — продължава главният — здравият разум подсказва, че от цялата ти основна идея няма особен смисъл. Шведската провинция не се е прочула като развъдник на елитни международни терористи, нали?
Тя го поглежда с изненада.
— Ти майтап ли си правиш? Или си просто невежа? Писмото бомба е изобретение на мъж от Тьоребуда, а първото се е взривило в ръцете на директора Лундин на Хамнгатан през август 1904 година.
— Виж какво — казва той с тон, който изразява желание за помирение. — Понастоящем вестникът върви страшно добре. Не можем да си позволим да загубим така трудно изграденото доверие на читателите с някакви неясни обвинения в тероризъм.
Тя скача на крака с кипнал адреналин.
— Доверие? Намекваш, че причина вестникът да се купува, е нашата сериозна и новаторска журналистика?
Надава къс смях.
— Миналата седмица Ана Никол Смит три дни по ред беше на първа страница. Момче мастурбира по време на риалити шоу в събота. Престолонаследницата се целува с приятеля си в неделя. Това какво е? Наистина ли не разбираш докъде си го докарал този вестник, или се опитваш да заблуждаваш и себе си?
Ясно й е, че му се ще да избухне, но решава да се сдържи.
— Мислех, че успехите на вестника те радват. — В гласа му се долавя леко напрежение.
— Да правим атрактивни първи страници и билбордове в името на тиражите това ли наричаш успех? А знаеш ли аз как го наричам? Даване на приоритет на глупости и свинщини.