— Ние сме второкласен вестник. Налага се да наблягаме на таблоидните истории повече, отколкото ако бяхме сред първите. Ти не искаш ли да напредваме?
— Не и на всяка цена. Мисля, че твоят отказ от какъвто и да било контрол върху качеството на материалите е истинска трагедия.
— Това не е вярно — възразява той с подчертано овладян тон. Изненадана е колко гневен изглежда. — Ние все така държим високо летвата при разследващата журналистика и ти го знаеш отлично. Бъди честна.
— Честността не ми пречи да виждам пагубния път, поет от журналистиката. В един глас с другите жълти издания отразяваме какво се случва в риалити програмите, сякаш на този свят няма нищо по-важно от тях. Е, това на какво прилича?
— Забравяш Каин и Авел — отвръща Шюман, докато се опитва да се усмихне.
— Какво за тях?
Аника чака със скръстени на гърди ръце.
— Да бъдеш забелязан, това е най-важното нещо в човешките очи — сама го каза веднъж. И май ставаше дума за телевизията. Да участваш в риалити шоу, означава да те снимат и след това да те въртят по телевизията денонощно, все едно си постоянно пред погледа на Господ.
— И кой е той? Обективът на камерата ли?
— Не — отвръща Шюман. — Зрителската публика. А кога някой от нас е имал за последно възможност да влезе в ролята на Господ?
— Ти поне разполагаш с такава всеки ден. В контекста на вестника. Точно толкова вездесъщ, несправедлив извор на неправилни преценки, какъвто е истинският Бог, заедно с неговите Каин и Авел.
Сега е ред на Шюман да загуби дар слово. Аника слуша обвиненията си да отекват в настаналата тишина. Ще й се да си отхапе езика.
— Просто ме е яд страхотно, задето статията за Бени Екланд бе изместена от първа страница прави опит да се оправдае тя.
Главният изсумтява, поклаща глава и приближава прозореца.
— Бени Екланд е господин Никой — съобщава той с лице към стъклото. — А и връзката с тероризма я няма никаква.
— Защото Паула от Поп Фактъри е много голямо име, така ли?
— Паула излезе втора миналата година и пусна сингъл, който стигна до седма позиция в националната класация. Тя си призна пред полицията и се съгласи да бъдат публикувани името и снимката й, дори разплакана — заявява Андерс Шюман, без да му мигне окото.
Аника прави две стъпки в посока към гърба му.
— И защо го прави? Защото изпадна от класациите. Може би трябва да се позамислим, преди да заложим на куц кон с мимолетна слава?
— Знаеш ли какво, Аника, изобщо не ми се занимава да водя подобни спорове. Нито пък съм длъжен да обсъждам с теб приоритетите, които допринасят за спасяването на вестника ни от фалит.
— Защо го правиш тогава?
— Кое?
Тя си събира нещата с насълзени очи.
— Аз продължавам, ако нямаш нищо против. Но ми е ясно, че си имаш приоритети. Ако например Ози Озбърн пак вземе да замери някого с кокал, ясно е, че горя.
Излиза си, преди той да забележи бликналите гневни сълзи.
19
Седнали са пред телевизора с две чаши вино пред себе си. Аника се взира в трепкащата картина, без да възприема информацията. Децата спят, машината за съдове потропва откъм кухнята, прахосмукачката я очаква в антрето. Тя е като парализирана, вторачена в някакъв мъж, които крачи напред-назад из хотелско фоайе, докато денят, седмицата бушуват в главата й, а върху гърдите й е легнала задушаваща тежест.
Мисълта й се отправя към момчето, Линус, такъв сладур с оная щръкнала коса, толкова чувствителен и колеблив… Затваря очи и вижда неговите. Интелигентни, наблюдателни. Сухият глас на Шюман отеква в съзнанието й: Бени Екланд е господин Никой… не съм длъжен да ти се отчитам.
Неочаквано се разнася високият смях на Томас и Ане заподскача.
— Какво има?
— Дяволски остроумен е.
— Кой?
Съпругът й я поглежда като да е малоумна.
— Джон Клийз, разбира се — отвръща той и махва с ръка към екрана. — От Фолти Тауърс.
Отмества поглед от нея, за да съсредоточи отново вниманието си върху сериала. Навежда се напред и отпива от чашата вино. Облизва устни доволен.
— Между другото — обажда се отново мъжът й, — да си ми изпила случайно бутилката Вила Пучини?