Аника се почесва по челото, дочула немските порнозвезди да симулират шумно оргазъм от телевизора в съседната стая и чака мъжът да продължи.
— Скучно ще е без него — заключава той накрая.
— Имахме среща — казва Аника. — Уговорка да сверим едни данни. Как е починал?
— Резултатите от аутопсията още не са готови, така че по ми се иска да гадая относно причините за смъртта.
Премерената предпазливост на полицая буди подозрения.
— Но какво е станало? Да не е застрелян? Пребит до смърт или наръган?
Инспекторът въздъхва пак.
— Е, майната му, така и така ще се разчуе. Мислим, че е прегазен.
— Прегазен?
— Ударен с голяма скорост, вероятно от мощен автомобил. Намерихме крадено волво със смачкани ламарини в района на рудното пристанище може то да е било.
Аника прави няколко стъпки към сака, за да измъкне бележника си.
— Кога ще знаете със сигурност?
— Докараха го вчера следобед. Експертите се занимават с него в момента. Утре или в сряда.
Аника присяда на леглото с бележника в скута. Той се огъва и плъзва настрани, докато тя записва.
— Знаете ли по кое време е станало?
— Някъде през нощта в неделя или понеделник призори. Видели са го неделя вечер в кръчмата, а след това навярно си е тръгнал с автобуса.
— Той не живееше ли в…
— Свартьостаден. Дори си мисля, че е израсъл там.
Химикалката не пише. Очертава няколко големи окръжности с нея, докато проработи отново.
— Къде е намерен и от кого?
— Край оградата при Малмвален, точно срещу стоманолеярните. Вероятно е бил изхвърлен на голямо разстояние. Човек от нощната смяна се обади вчера сутринта.
— И никаква следа от извършителя?
— Колата е задигната в Бергнесет в събота и, разбира се, намерихме едно друго на местопрестъплението… Инспектор Сууп заглъхва.
Аника остава известно време заслушана в тишината. Съседът превключва на MTV.
— Какво се е случило според вас? — пита най-накрая тя тихичко.
— Наркомани отговаря полицаят по същия начин. Не ме цитирате, но са били друсани донемайкъде. Било е кучи студ, а те са го ударили и зарязали. Смърт, причинена в резултат от опасно шофиране. Ще ги пипнем. Бъдете сигурна.
Аника долавя някакви гласове като фон. Колеги на инспектора се нуждаят от неговото внимание.
— И още нещо обажда се тя. Вие работили ли сте в Люлео през хиляда деветстотин шейсет и девета?
Мъжът се изсмива отривисто.
— Е, достатъчно стар съм, така че бих могъл. Но не, изтървах експлозията във F 21 за малко. С няколко месеца. По това време бях в Стокхолм, а в Люлео пристигнах едва през май седемдесета.
4
Главната редакция на Норландски новини е разположена в триетажна административна сграда между Общината и резиденцията на Областната управа. Аника вдига поглед към фасадата от жълти тухли и преценява, че е издигната около средата на петдесетте години на миналия век.
Хрумва й, че спокойно можеше да е редакцията на Катринехолмска поща. Изглежда съвсем същата. Това впечатление се затвърждава, когато се навежда към стъклената врата и засланя очи срещу лампата отгоре, за да надникне в приемната. Сумрачна и пуста, осветена единствено от знака над аварийния изход, които хвърля бледа светлина върху стойки за вестници и столове.
Домофонът над звънеца изпращява.
— Да?
— Казвам се Аника Бенгтзон от Вечерна поща. Имах насрочена среща с Бени Екланд тази вечер, но току-що научих, че е мъртъв.
Мълчанието отеква в зимната тишина отвън, придружено от тихи електростатични пукания. Тя вдига поглед към небето. Облаците са се разнесли, за да покажат звездите. Температурата започва да пада рязко и тя потрива ръце и ръкавици.
— Е? — обажда се гласът от редакционната зала, а лошата връзка не скрива подозрителността му.