Кале е седнал в къта за четене, потънал в една от книжките за приключенията на котето без опашка Петер. Той не вдига поглед, преди Аника да приклекне до него и да целуне темето му.
— Мами — проговаря момчето, — къде се намира Упсала?
— Северно от Стокхолм. Защо?
— Можем ли да идем да видим Петер и другите котета?
— Като нищо — отвръща Аника, спомнила си за съществуването на специални маршрути, по които може да се проследят стъпките на котките от приказките на Йоста Кнутсон, покрай църквите, замъка и университета.
— Мисля, че тази е най-хубава — заявява Кале, забил пръст в изображение на бяла котка, и бавно срича: — Мери Кремавия нос.
Аника примигва изненадана.
— Ама ти можеш да четеш? Кой те научи?
Той свива рамене.
— От компютъра. Иначе няма как да играеш.
Изправя се, затваря книгата и я връща на лавицата.
След това й отправя твърд поглед, както е седнала върху червена табуретка.
— Ботуши — заявява момчето. — Обещала си. Старите са пробити.
Аника се усмихва, хваща го за крачола и го тегли към себе си. Той се разсмива и дърпа, а тя му духва във врата.
— Вземаме автобуса и отиваме да купим — казва Аника. — Върви да се облечеш, че Елен ни чака.
Единицата пристига едновременно с тях на спирката и тримата сядат най-отзад.
— Армейско зелено — обажда се Кале. — Не ща пак сини. Само бебетата носят сини ботуши.
— Аз не съм бебе — възразява Елен.
— Хубаво, ще ти купим зелени — съгласява се Аника. — Стига да има.
Слизат на Кунгстредгорден и бързат през улицата, сред гейзери от киша, разпръсквани от бързо преминаващите коли. Щом влизат в търговския център, веднага смъкват шапки, шалове и ръкавици и ги натъпкват в огромната чанта на Аника. В магазина за обувки на втория етаж намират подплатени гумени ботуши в армейско зелено с подходящ размер, достатъчно високи, снабдени със светлоотражатели. Кале отказва да ги събуе. Аника плаща и отнасят старите в опаковката от новата придобивка.
Измъкват се тъкмо навреме. На Елен й става горещо и започва да хленчи, но млъква, щом излизат на студената и мрачна Хамнгатан. Тръгва тихо, хванала майка си за ръка. Аника улавя Кале и тримата прекосяват пътя пред универсалния магазин, като гледат да се пазят от калните каскади на колите. Силует на излизащ от магазина мъж привлича погледа й.
Но това е Томас, казва си тя, а умът й сякаш е другаде. Какво търси тук?
Не, следва друга мисъл, не е той.
Мъжът прави две-три крачки, а дъхът му светва под блясъка на уличното осветление и да, той е!
Лицето й се озарява от широка усмивка, горещата разтапяща радост се завръща. Тръгнал е за коледни подаръци! Вече!
Засмива се. Той е истински маниак на тази тема. Миналата година започва да купува още през септември — спомня си колко се ядоса, когато Аника откри скритите в гардероба му покупки и започва да пита какви са тези пакети и какво търсят там.
Жестока вълна киша се стоварва отгоре им и Аника изпищява. Дръпва децата от бордюра и виква гневно след таксито. Когато обръща поглед назад, Томас е изчезнал. Търси го из тълпата и го съзира отново; извръща се с лице към някого, някаква жена с руса коса и дълго палто го приближава, а той я обгръща с ръка. Томас придърпва другата жена към себе си и я целува, и настъпва мъртва тишина, и всичко живо изчезва. Аника се е вторачила през дълъг тунел, а в другия му край нейния съпруг целува някаква руса жена със страст, от която вътрешностите й се смразяват разкъсани.
34
— Мами, зелено е!
Но тя не помръдва, а хората наоколо я блъскат, говорят й нещо, тя ги вижда, но не чува гласовете им. Томас тръгва, потъва в тълпата с ръка през раменете на русата, докато нейната е около кръста му. Отдалечават се бавно, загърбили Аника, потънали в своята заедност, погълнати от тълпата.
— Защо стоим, мами? Пак стана червено.
Поглежда надолу, към децата си, а техните лица са обърнати нагоре, към нея, с бистри, пълни с въпроси погледи, и тя си дава сметка, че е зяпнала широко. Преглъща един писък, захлопва уста и оглежда уличното движение.
— Тръгваме — проговаря Аника с глас някъде от много навътре. — Ей сега ще светне пак зелено.
И светва зелено, и автобусът пристига, и се налага да стоят прави чак до Кунгсхолмсторг.