Апартаментът зад нея тъне в мрак. Разлюляна улична лампа хвърля жълти петна из стаята. Гледани отвън, прозорците й приличат на черни дупки.
Напряга слух да чуе дишането на децата, но долавя само своето собствено. Затаява дъх, за да чува по-добре, но слухът й е блокиран от биенето на сърцето, в главата й кръвта бушува и ври.
Неверен, казва си тя. Свен е бил винаги неверен.
През всичките тези години тя отказва да погледне истината в очите, а едничкия път, когато прави опит да протестира, той я удря с клещи по главата. Опипва несъзнателно малкия белег върху челото. Вече е едва забележим и почти никога не се сеща за него.
Свикнала е с неверни мъже. Вижда го пред себе си — нейната първа любов, нейният приятел от детинство, годеник и спортна звезда. Свен Матсон, който я обича повече от всичко на света, Свен, който я боготвори до такава степен, че никой не смее да припари до нея, не може дори да я заговори, а тя няма право да мисли за когото и да било другиго, освен за него самия, всъщност за нищо друго, освен за него. Всичко останало се наказва и той я наказва, и продължава да я наказва, докато един ден застава насреща й, недалеч от пещите в Хелефоршнес, с ловджийски нож в ръка.
Прогонва спомена, изправя се и го отърсва от себе си, също както отърсва нощните кошмари, познатите кошмари, завърнали се след оная нощ в тунела, мъжете от Студио Секс, които обсъждат какво да правят с нея, Свен с окървавен нож в ръка, котката й, литнала във въздуха с увиснали навън черва.
А сега и Томас изневерява.
Точно в този миг навярно е в леглото на онази София Гренборг, може би й го вкарва ей в тази секунда, а може и да се лижат един друг, или пък лежат плувнали в обща пот.
Взира се в жълтите петна, забива пети в пода, в шлайфания неотдавна лично от нея под, минат с три слоя лак. Скръства ръце пред гърди и си налага да диша дълбоко. Апартаментът й откликва с нежно внимание.
Доколко е готова на жертва, за да запази този живот?
Има избор. Всичко се свежда до вземане на решение.
Мисълта за това й позволява да отпусне рамене и внезапно дишането става по-леко. Отива при компютъра и влиза в интернет. Въвежда София Гренборг в търсачката и получава цял куп резултати.
Жената с Томас пред универсалния магазин е над трийсетте или мъничко по-млада.
Аника стеснява кръга на търсене.
Като представител на Федерацията в смесена работна група по проект, свързан с личната безопасност на политиците, няма как да е под двайсет и пет.
Отстранява родените след осемдесета година.
Пак остават цял куп.
Излиза от страницата и влиза в уебсайта на службата й. Започва да търси сред служителите. Въвежда името. Гадното и долно, курвенски претенциозно име.
Връща се в предишния сайт и започва да търси.
София Гренборг. Точно тя е. Двайсет и девет годишна. Живее в Горен Йостермалм, родена в Енгелбрект. О, колко ужасно, колко страхотно изискано.
Разпечатва страницата през факса и излиза от мрежата. Набира номера на дежурния в Националната полиция, за да поиска копие от паспорта на лице с идентификационния номер на София Гренборг.
— Десет минути — оповестява уморено полицаят.
Без никакъв шум проверява дали децата спят, а после се измъква в стокхолмската нощ.
Започнало е да вали. Бели снежинки изникват от нищото върху фона на мръсното сиво небе и кацат върху лицето й, когато поглежда нагоре. Всички звуци са спаднали с половин октава, дразнят тъпанчетата на ушите със съмнения и измама.
Бърза през снега, оставяйки влажни следи по паважа подире си.
Входът на Главното полицейско управление в Стокхолм е откъм Бергсгатан, на около двеста метра от собствения й дом. Застава пред огромните електрифицирани двери, обажда се по интеркома за посетители и я пускат в продълговата клетка пред същинските врати.
Копието го няма още, така че й предлагат да поседне за няколко минути.
Заема един от подредените покрай стената столове, преглъща и решава да не се чувства така гадно.
Всички паспортни снимки в Швеция са все още обществено достъпни и могат да бъдат поискани по всяко време. Чуват се отделни гласове в подкрепа на идеи за въвеждане на ограничения, но до момента не е предприето нищо конкретно.
Не ми искат никакви обяснения, няма за какво да се оправдавам, повтаря си тя.