— Благодаря ви — казва тя тихо.
Той я поглежда и прави опит да се усмихне.
— Впрочем — обажда се Аника — малък номер обувки ли носеше Маргит?
— Трийсет и шести.
Оставя го край чамовата маса в излъсканата кухня с недокоснати чаши изстиващо кафе.
43
Колата е успяла да изстине напълно, така че не сваля поларното яке. За миг й хрумва ужасяваща мисъл, че двигателят може и да не запали, че може да замръзне като камък във взетата под наем кола, насред колекция идентични къщи от седемдесетте, затънала вовеки в малките бели лъжи на семейство Акселсон.
Завърта ключа с такава сила, че металът едва не се прекършва. Машината запалва с колебливо тракане, а когато въздъхва облекчено, вижда дъхът си да замръзва от вътрешната страна на предното стъкло. Включва на задна, скоростната кутия протестира шумно, изкарва колата на улицата с надежда да не удари нещо по пътя си — не е изстъргала задното стъкло.
Двете дъщери минават покрай нея. Опитва да им отправи вяла усмивка и махва с ръка, докато я гледат с любопитство.
Каучукът на гумите скърца по заледения път на връщане към града. Все така й се гади, миризмата на препарат не спира да я преследва, мислите подскачат из главата и гръдния й кош.
Истината ли казва Торд Акселсон? Да не би да преувеличава? Да не би да скрива нещо?
Отминава гимназията и църквата, после универсалния магазин, а след това излиза от центъра на града още преди да разбере, че е влизала в него.
Той не се опитва да прикрие миналите дела на съпругата, казва си Аника, нито да ги оправдае. Тъкмо напротив, заяви без заобикалки, че именно тя е взривила онзи самолет, като подпалва авиационно гориво. Дори не прави опит да представи всичко като нещастна случайност.
Ако е искал да излъже, щеше да го стори.
Зверовете, казва си тя. Жълтия дракон, Боже мили, що за идиотска идея. Ама че глупости. Лъв на свободата, Лаещо куче, Червен вълк, Черна пантера, Бял тигър.
Къде са те сега? Отново е върху пустата магистрала, назад към Люлео.
Жълтия дракон, Йоран Нилсон, професионалният убиец, е отново у дома. Лаещо куче, Маргит Акселсон, ликвидирана учителка в забавачка. Червения вълк, Карина Бьорнлунд, министър на културата, която, изпаднала в паника, променя правителствен документ в последния момент.
Ами останалите? Къде сте се скрили вие, трима шведски мъже, представители на средната класа? Какво сте успели да забравите?
Отминава изхода към Норферден, усетила студа да пъпли по краката й. Температурата е спаднала до минус двайсет и девет градуса; слънцето вече залязва, като пръска бледа жълтеникава светлина по хоризонта. Един и половина следобед.
Детски пръст. Дали наистина се е случило?
Преглъща и отваря за миг прозореца — трябва й свеж въздух. Торд не й каза що за предупреждение е придружавало пратката, но и никой никога не разкрива тайната на Зверовете. Никога.
Пръстът сигурно е съществувал.
А самото нападение? Трима участници, Маргит, Йоран и още някой. Истина ли е това?
Маргит носи същия номер обувки като на отпечатъка. Версията на Торд Акселсон включва достатъчно подробности, за да повярва в основната сюжетна линия дори ако сравни наученото с теоретичните възможности, изложени от пресаташето на базата. Защо тогава храни съмнения относно броя на участниците?
Карина Бьорнлунд не е била там.
Тя е невинна, поне що се отнася до самото деяние. Разбира се, би могла да участва при планирането или да е съдействала по друг начин. И, вън от всичко останало, трябва да е знаела.
Но сигурно ли е това? Ако Торд казва истината, тя може и нищо да не е знаела за акцията. Разделила се е с Йоран, искала е да ги напусне.
Ако е така, по какъв начин биха могли да я изнудват? Защо допуска Херман Венергрен да я принуждава към каквито и да било действия?
И защо е пуснала сватбена обява в местния вестник, след като е скъсала с него?
Ами ако не Карина е публикувала обявата? Тази мисъл й хрумва най-неочаквано. Ако е била пусната от зарязания годеник, за да й навреди или да я върне при себе си?
Аника разтрива чело и внезапно ожаднява, устните й пресъхват. Отминава Ерснес и излиза отново на огромната магистрала. Няколко замръзнали къщи от трийсетте години се гушат в полумрака, а от комините право нагоре са се устремили струи дим. Вятърът е утихнал, студът е бистър като стъкло.
Трябва да говоря с Карина Бьорнлунд. Трябва така да наглася нещата, че да не й се размине. Този път лъжите и комбинациите няма да я измъкнат невредима от кашата.