Изважда мобилния от чантата, за да установи, че няма сигнал. Даже не успява да се ядоса; продължава да кара към Люлео, закопняла да се върне отново в цивилизацията.
При изхода за Йедвик отново взема мобилния, затваря очи и репетира сцената наум: бележката, залепена върху дисплея на регистратора, мобилният номер на културния министър. Два пъти числото на Звяра и нула.
Набира 070 666 66 60, взира се известно време в цифрите върху дисплея, преди да се сепне, осъзнала, че е на път да „изправи“ един десен завой.
Какво ще й каже?
Карина Бьорнлунд трябва да реагира. Въпросът е само да я хване.
Натиска бутона, усетила топлината на апарата в дланта си, допира го до ухото, като намалява скоростта.
— Ало?
Аника натиска изненадана спирачката. Първият сигнал още не е заглъхнал, когато се чува женският глас.
— Търся Карина Бьорнлунд — проговаря Аника, като отбива върху банкета и спира колата. Притиска телефона по-силно към ухото, понеже по линията се чуват множество паразитни шумове.
— Да?
— Казвам се Аника Бенгтзон и работя във Вечерна поща…
— Откъде имате този номер?
Аника забива поглед в червената стена на някаква норботенска ферма и овладява тона си.
— Тъкмо се питах дали Червения вълк се е срещал напоследък с Жълтия дракон — проговаря тя и се вслушва напрегнато в шумовете по линията: някакви гласове, металическо тракане като фон, съобщават нещо по високоговорител, а миг след това линията заглъхва.
Аника поглежда дисплея. Набира номера повторно, за да чуе безучастния глас на гласовата поща. Затваря, без да остави съобщение.
Откъде й отговори Карина Бьорнлунд? Какво казваше металическият глас през говорителя?
Затваря очи и притиска пръсти до слепоочията.
„Последно повикване за полет SK009, Стокхолм, изход номер пет?“
Съобщение за полет — това е ясно, но какво означава SK? Полет на SAS?
Набира услуги и иска да я свържат със Скандинавски авиолинии, бизнескласа, и чака половин минута, докато й отговорят.
— SK009 е следобедният ни полет от Калакс до Арланда — уведомява я служителят на SAS.
Аника усеща адреналина в главата си. Карина Бьорнлунд се намира на летището, само на пет километра оттук — или се прибира в Стокхолм, или е пристигнала току-що и си чака багажа. Понечва да резервира място за обратен полет, но размисля, решава да изчака, благодари и затваря.
След това навлиза в кръговото, завива по втория изход и поема уверено по замръзналия път към летище Калакс.
Заради стачката на таксиметровите шофьори всеки без собствена кола е принуден да вземе автобус до Люлео. Аника вижда опашката, извила се пред терминала — прегърбени фигури, принудени да се борят с вятъра и собствения си багаж. Тъкмо се готви да отмине автобусната спирка в посока към паркинга за коли под наем, когато зърва Карина Бьорнлунд.
Наредила се е в края на опашката и търпеливо чака ред.
Мислите се стрелкат трескаво из главата на Аника. Какво търси тук Бьорнлунд?
Спира край бордюра, изключва от скорост и вдига ръчната. Без да отделя поглед от фигурата на министъра, взема пак телефона. Обажда се в министерството и се свързва с прессекретаря. Казват й, че Карина Бьорнлунд си е взела един ден отпуск.
— Имам въпрос по повод проектозакона, който ще се внася утре — казва Аника, без да отлепва поглед от жената в края на опашката. — Непременно трябва да говоря с нея още сега.
— Опасявам се, че няма как да стане — отвръща сговорчиво прессекретарят. — Карина отсъства от града и ще се прибере късно довечера.
— Не е ли малко странно за един министър да си взема отпуск точно в деня преди внасянето на важен законопроект в парламента? — пита Аника като разтегля думите, все така загледана в тъмното кожено палто на Карина Бьорнлунд.
Отсреща се поколебават.
— Въпросът е от личен характер — казват откъм другата страна. — Извикаха я на спешна среща, която не може да отложи. Твърде неудачно съвпадение във времето — права сте. Карина бе силно притеснена, но се налага да отиде.
— Довечера се прибира, нали?
— Тя поне се надява да стане така.
Каква ще е тази среща, която принуждава един министър да зареже служебните си дела? Болен близък, житейски партньор, дете или родител? Среща в Люлео, която не може да пренебрегне, нещо, което има приоритет пред всичко останало.
Червения вълк.
Среща по повод завръщането на Дракона.
Пръстите я засърбяват, а по гръбнака се стича струйка пот.
— Благодаря ви — казва тя и затваря.
Отминава автобуса и наблюдава в огледалото за обратно виждане как Карина се качва в него. После пуска машината да мине край нея и я следва на стотина метра дистанция. Малко преди моста на Бергнес решава, че е дошло време да приближи.