Аника наблюдава пейзажа през прозореца от вагона на Арланда Експрес. Замръзнали нивя и ледени ферми пробягват пред погледа й, без да ги вижда. Очите й остават неподвижни — има усещането, че са пълни с пясък.
Нощта отлита неусетно в преценки на различните възможности и анализ на техните последици, в групиране на факти и формулиране на аргументи. И сега статията е в бележника, готова за печат.
Вкъщи. Не става дума за самата къща или определено място. Това е нещо съвършено различно.
Затваря очи и обмисля още един път взетите решения. Първо: текстът се публикува. Второ: живяла е в сградата на Хантверкаргатан цели десет години. Това не означава, че домът й е там. Томас никога не е харесвал живота в града. За него ще бъде облекчение.
Трябва да победя. Трябва да съм посилна. Никакъв шанс за противника. Тя не може да бъде алтернатива. Томас няма да се свърже с неудачница.
Телефонът вибрира във вътрешния джоб на зимното й яке. Измъква го и вижда, че е Q. Обажда се от личния си номер.
— Поздравления — казва шефът на Националния криминален отдел.
— За кое? — пита Аника.
— Виждам, че са ти върнали телефона.
Тя се усмихва леко.
— Дадоха ми го хората ти в Люлео. Бил в джоба на Ханс Блумберг, когато го пипнали сред ледовете. Какво мога да направя за теб?
— Все се чудя за една работа. За онези пари.
— Кои пари?
— Парите на Рагнвалд. Торбата с евро.
Аника гледа как боядисаните в синьо индустриални сгради профучават край нея със 160 километра в час.
— Нямам представа за какво говориш.
— Как ги откри?
Затваря очи и се полюлява в синхрон с вагона.
— Тъкмо бях излязла на разходка и се спънах в торба с пари, навярно изпусната от някого. Предадох я в полицията като намерено чуждо имущество. За нещо друго да се чудиш?
— Това е резултатът от цял живот работа на Рагнвалд — казва комисарят. — Той е убивал хора за пари през всичкото време, но не ги е използвал да направи живота си по-приятен. Точно заради това не са успели да го заловят. Трупал е всичко в трезора на своя лекар и го е изпразнил едва преди месец.
Аника поглежда отново през прозореца.
— Господи — казва тя. — Какво ли е станало с тях.
— Може да ги е изпуснал някъде. В някоя трансформаторна кутия например.
— Например. Но надали някога ще узнаем със сигурност.
Комисарят се засмива, признал поражението си.
— Знаеш ли колко бяха?
— Около дванайсет милиона, предполагам.
— Близо четиринайсет. Сто двайсет и осем милиона крони.
— А така.
— Никой не е съобщавал за изгубени пари. Ако собственикът не се появи до шест месеца, отиват при онзи, който ги е намерил.
— Обаче? — пита Аника.
— Обаче — отговаря Q, — тъй като областният прокурор в Люлео подозира, че са резултат от престъпна дейност, възнамерява да ги конфискува.
— Кофти — отбелязва Аника.
— Чакай малко, не съм свършил. Понеже не предявяваш претенции за цялата сума, прокурорът реши да ти даде обичайните десет на сто възнаграждение.
Вагонът, а и целият свят притихват начаса. Пред очите на Аника профучават мол и градински център.
— Вярно?
— Ще се наложи да изчакаш половин година. След това са твои.
Аника пресмята наум, препъва се из нулите.
— Ами ако някой си ги поиска?
— Ще се наложи да описва в какво са били сложени, приблизително кога и къде са изгубени и, естествено, какъв е произходът на парите. Ти обичаш ли пари?
— Не особено — отвръща Аника. — Вълнуващо е само когато ти липсват.
— Така си е.
— Между другото — променя темата Аника, като разгръща вестника до себе си, — кой каза, че Блумберг е взривил самолета?
— Той лично. Защо? Ти на друго мнение ли си?
Аника си представя Торд Акселсон и неговото лице, посивяло от пазените цял живот тайни.
— Не-не — бърза да отговори тя. — Мислех си само как всичко си застава по местата…
— М-да — отвръща Q и затваря.
И Аника остава с телефонната слушалка в ръка.
Дванайсет милиона и осемстотин хиляди. Крони. Почти тринайсет милиона. Тринайсет. Милиона. След шест месеца. Възможно ли е някой да поиска парите? Възможно ли е? Кой ще е в състояние да опише сака, обстоятелствата?
Рагнвалд и тя самата — никой друг.
Тринайсет милиона крони.
Звъни на Ане Снапхане.
— Как изглежда в крайна сметка тоя апартамент на Артилеригатан?
Ане въздъхва, току-що събудена.
— Кое време е?
— Нещо и четвърт. Изискан ли е?
— Пълна порнография. Получих оргазъм още на влизане в сградата.
— Направи им оферта. Можеш да вземеш четири милиона назаем от мен. Намерих цяла камара пари.