Оставя вестника, изправя се и оглежда кухнята. Когато отваря шкафа под мивката, смрадта го задушава.
Остатъци от риба.
Мигом си спомня, че Аника му е напомнила да изхвърли боклука, преди да замине вчера сутринта. Превива се на две, готов да повърне, и в този миг откъм антрето се разнася звънът на мобилния. Тръшва бързо вратичката на шкафа, натиска я силно за по-сигурно и хуква към телефона.
Колежка от Асоциацията на областните управи.
— Брошурите са отпечатани — съобщава София Гренборг. — Знам, че вече си се прибрал, но реших, че ще искаш да ги видиш час по-скоро.
Сякаш тапи от шампанско загърмяват в главата му.
— Господи, така се радвам, задето се обади — отзовава се Томас. — Умирам да ги видя. Можеш ли да пратиш няколко по куриер у дома, на Хантверкаргатан?
Връща се в кухнята и отваря прозореца, за да проветри от гадната воня на развалена риба.
— М-да — чува се разсеяният глас на София. Изглежда записва. — В Кунгсхолмен, нали?
Съобщава й кода на входната врата за улеснение на куриера.
— Току-що звъняха от министерството. Крамне пита дали не можем да проведем съвещанието по-рано. Утре сутринта, например.
Томас застава на едно място, загледан към задния двор.
Ще си пропусне тениса.
— Ами — започва той, — жена ми я няма. Връща се утре следобед. По-добре ще е да го оставим за понеделник.
— Беше много настоятелен. Каза, че понеделник не го устройва. Искаш ли да го проведем без теб?
Отначало мисълта да го прескочат го оставя безмълвен, а след това се засяга.
— Не! — бързо казва Томас. — Не, няма проблем. Аника се връща малко след пет, така че в седем вечерта става…
— Добре. Ще предам. До утре вечер…
Присяда все още с телефона в ръка. Жуженето на вентилатора в задния двор се промъква, едва доловимо, през открехнатия прозорец.
Пак това министерство. Този нов проект си е чист късмет. След проучването върху проблемите на местното самоуправление, което бе оценено като голям успех, пред него се откриват широки възможности за избор сред новите длъжности в Асоциацията. Аника е тази, която предлага да се насочи към заплахите срещу политици. Има и други, по-престижни сфери, които би могъл да поеме, но тя вижда нещата в перспектива.
— Нали искаш да напреднеш — отбелязва жена му с обичайната си безцеремонност. — Защо да си губиш времето с някой престижен проект в Асоциацията, след като ще имаш възможност да си създадеш един куп връзки сред големите на деня?
Така че той се спира на обществения достъп до политическите лица и свързаните с това заплахи.
Усеща студено течение около краката си. Става и затваря прозореца.
Основна причина за разработването на тази програма дават резултатите от проучване, според които един от всеки четирима областни управители и един сред петима кметове са ставали обект на насилие или заплахи по време на мандата си. Заплахите се отправят най-вече от отделни лица, но не са редки случаите, когато го правят расистки или ксенофобски настроени групировки. Същите изводи довеждат до създаването на звено с широки правомощия, чиято задача е да проучи заплахите и насилието над политиците.
Отпуска се тежко върху стола с мисълта да вземе отново вестника, но се отказва.
Асоциацията не смята програмата за особено значима и мнозина повдигат вежди, когато научават за избора му. Задача на работната група е да съдейства за развитие на едно открито и демократично общество, както и да излезе с конкретни предложения относно поведението на изборни лица в екстремни ситуации. Освен това трябва да се разработи методика за обучение, както и да се провеждат регионални конференции в сътрудничество със Службата по интеграция и Комитета за исторически проучвания.
Той и София, като представители на общините и областните управи, са организатори и макар програмата да е в ход едва от два-три месеца, той вече знае, че е направил верния избор. Подкрепата, която им оказва до момента Министерството на правосъдието, е направо фантастична. Мечтата му да постъпи на държавна служба, преди да навърши четирийсет, вече не прилича на сън.
Телефонът отново вибрира в ръката. Включва го, преди да е звъннал.
— Жалко, че не си тук — чува се гласът на Аника. — Тъкмо минавам покрай Западния портал на стоманолеярните в Свартьостаден край Люлео. Не можеш да си представиш колко е красиво. Ще отворя прозореца, чуваш ли шума?