Води я в „Писма на читатели“, където тя избутва с длан акуратно подредените върху бюрото купчинки писма, изпъстрени с гневен почерк, и вади лаптопа си. Включва го, а междувременно набира полицейския участък — инспектор Сууп наистина си е тръгнал точно в пет.
— Как му е малкото име? — пита Аника.
Диспечерът, изглежда, е изненадан от собствения си отговор.
— Всъщност нямам представа.
Чува го да се провиква:
— Ей, как се каза Сууп, освен Сууп? — Приглушен говор, шум от разместени столове.
— Записан е като Л. Г.
Набира номера на справки, даден в указателя само за да установи, че няма достъп до него. Също както в Катринехолмска поща — абонаментът за информационни услуги им идва твърде скъп. Измъква кабела на телефонната линия, за Да включи към нея лаптопа, променя настройките, за да влезе в интернет, и се свързва със сървъра на Вечерна поща.
От уебстраницата на телекомуникационната компания научава, че абонат на име Сууп с инициали Л. Г. в районите на Люлео, Питео, Буден, Каликс и Елвсбюн няма. Надали е в състояние всеки ден да пътува в двете посоки на по-голямо разстояние, казва си тя. Насочва вниманието си към резултатите от националното преброяване, които, слава Богу, вече са качени онлайн. Там открива Сууп, Ларс-Гунар, роден през 1941 година, с постоянен адрес Крунвеген в Люлео. Хайде обратно в телекома, ето ти я Крунвеген и voilà! Има регистриран Айно Сууп с две телефонни линии на номер 19. Излиза от програмата, изключва лаптопа, връща линията в телефона.
Едва сварва да свърши всичко това и мобилният й звънва. Плясва се по челото.
— Изкуквам вече, да знаеш — съобщава тя на Ане Снапхане. — Защо, по дяволите, не му звъннах от собствения си телефон?
— Какво? — недоумява Ане.
Шумът около нея подсказва за алкохол и непринудена атмосфера.
— Къде си? — пита Аника.
Линията съска и пука.
— Какво? — вика Ане. — Ало? Да не си попаднала на нещо?
Аника заговаря бавно и отчетливо:
— Разкрих, че един репортер е бил убит. Обади ми се към полунощ, ако още си будна.
Затваря и набира първия от номерата на Айно Сууп, но попада на факс. Втория път отсреща се разнася музикалното лого на вечерните новини.
— Значи сте от онези хора, които безпокоят другите по домовете — констатира инспектор Сууп, без да звучи особено ядосан.
Също като Бени Екланд, казва си Аника и затваря очи, преди да попита:
— Онова волво, което сте намерили в Малмхамнен, V 70 ли беше? Златисто?
Убедителният глас от телевизора продължава да говори още няколко секунди, след което рязко го прекъсват.
— Добре, признавам, че събудихте любопитството ми — проговаря инспекторът и я изчаква да продължи.
— Не става дума за изтичане на информация — успокоява го Аника. — Разговарях с потенциален свидетел. Точна ли е информацията ми?
— Не мога да коментирам въпроса.
— Извън протокола?
— Нека ви звънна на другия телефон.
И затваря. Аника чака цяла вечност, докато накрая той се обажда, този път без акомпанимента на телевизора.
— Възможно е да сте получили сведения за колите, откраднати в Бергнесет в събота вечер.
— Значи е точна?
Мълчанието му й стига.
— Сега бих искал вие да ми кажете нещо — продължава полицаят.
Тя се поколебава, но колкото да не е без хич. Без съдействието на инспектора няма да има новина.
— Говорих с хора, които твърдят, че са видели Бени Екланд прегазван от кола на улица Шепаргатан в Сварьостаден, между пресечките с Мефос и Сандгатан. Златисто волво V 70 било паркирано във входната алея към стадиона, с предница обърната към улицата и с някакъв мъж зад волана. Когато Бени Екланд го подминал, онзи запалил двигателя и колата с пълна газ се устремила към Екланд. Свидетелят ми казва, че жертвата е направила опит да избегне удара, като е бягала на зиг-заг по улицата, но колата го последвала. Сблъсъкът бил на самото платно.
— Мама му стара — промълвя инспекторът.
— Има и по-лошо — казва Аника. — Колата го блъснала два пъти, Екланд литнал във въздуха и паднал върху уличното платно. Колата спряла, дала на заден и го прегазила отново, а после минал и през главата му. След това шофьорът спрял — определено е бил мъж, — излязъл навън и помъкнал тялото нагоре по склона, към игрището. Там, изглежда, поизчистил трупа, а после се насочил към — как се казваше? — Шьофартшгатан, надолу към рудното пристанище. Къде е ударена колата?
— Отпред и в предното стъкло — отвръща инспектор Сууп, без да се колебае.
— Сигурно сте стигнали до заключението, че не става дума за обикновен инцидент? Черепът е премазан, гръбнакът пречупен, всички вътрешности трябва да са помлени.