— Точно така, резултатите от аутопсията излязоха този следобед. Значи някой е видял всичко?
— Да, но държи да остане анонимен.
— И няма начин да го накарате да се свърже с нас?
— Вече направих каквото можах, но с готовност ще опитам пак. Какво мислите?
— Ако казаното от свидетеля е точно, в което май нямам основание да се съмнявам, значи си имаме работа с предумишлено убийство.
Аника записва чутото дума по дума в лаптопа.
— Сещате ли се за нещо писано от Бени Екланд, което да мотивира нечие желание да го убие?
— Екланд не се плашеше от неприятности и противоречия, така че е напълно възможно. Само че не бих си вършил добре работата, ако започна да правя такива догадки. Ако казаното от свидетеля е вярно, подчертавам ако, то ясно е, че тогава ще бъдем готови да разгледаме всеки възможен мотив.
— Вие ли водите разследването?
— Не, вече отговарям само за връзките с обществеността, но пък съм точно човекът, с когото следва да разговаряте. Предварителното разследване е възложено на Андершон от прокуратурата, ако не се лъжа, но тя бе цял ден в съда, така че не вярвам да е разбрала каквото и да било до момента.
След като приключват, Аника намира дежурната стая. Тясното помещение е пълно с дълги маси и статично електричество. Вътре сварва група изпаднали в летаргия редактори, всичките с бледи лица и неуловими погледи.
— Трябва да поговорим — обръща се тя към началника на нощната смяна.
Дебелакът се изправя с учудваща лекота и я повежда през помещението, после през спортния отдел, за да отвори врата към мъничка стая, която служи за пушене.
Аника спира на прага; вонята е непоносима, независимо от наличието на ръмжаща вентилация в единия ъгъл. Мъжът пали цигара и се задавя в неудържим пристъп на кашлица.
— Оставих ги преди девет години — съобщава той, — но вчера сутринта пак запалих.
Аника пристъпва в стаята и поглежда тавана, като оставя вратата открехната. Стените започват да я притискат. Дишането й се затруднява.
— За какво става дума? — пита Пеккари, като изпуска тъжно облаче дим към вентилатора.
— Бени е бил убит — съобщава Аника с разтуптяно сърце. — Имам свидетел, който е видял всичко. От полицията потвърдиха, че казаното от него се връзва с онова, което те знаят до момента. Трябва ли да бъдем точно на това място?
Редакторът я гледа така, сякаш току-що е видял призрак; ръката му е застинала с цигарата във въздуха на път към устните.
— Много ви моля — добавя Аника, неспособна да търпи повече. Блъсва вратата и се измъква навън.
Прекосява почти празната стая на спортните редактори чак до другия й край; самотен репортер отлепя любопитен поглед от огромен дисплей.
— Здрасти — поздравява го Аника.
— Здрасти — отговаря мъжът и пак забива поглед в екрана.
— Убит значи? — шепне Пеккари в ухото й. — Майтапиш ли се?
— Изобщо. Ще напиша статия за онова, което се е случило, и вие можете да я използвате както намерите за добре, но без да я давате на агенциите — трябва да се възползваме от случая.
— И защо ни пускате такава аванта?
— Да го наречем солидарност — отвръща Аника, като напряга воля да усмири пулса си. — Освен това читателската ни публика не е една и съща. Не сме конкуренти — можем да си сътрудничим.
— Ще запозная нашия криминален с нещата.
— Дума да не става — заявява Аника. — Ще излезе с моето име. Случаят е мой, но може вие да публикувате материала.
Гледа я изненадан.
— Задължен съм ви.
— Така е — отвръща Аника и се връща при лаптопа.
11
Четвъртък, 12 ноември
Ане Снапхане се събужда с тъпа болка в главата и бели светкавици в очите. В устата — отвратителен вкус, а изпод леглото се разнася страховит шум. След няколко сериозни напъна мозъкът й най-сетне стига до извода, че звъни телефон. Опипва непохватно край леглото, докато случайно докопва спираловидния кабел от слушалката. Вдига я към устните си със стенание.
— Чете ли вестника? — пита Аника от другия край на линията. — Пълна свинщина. Ако нямах да изплащам жилище, бих напуснала още днес. Не, още вчера.
Гласът кънти по странен начин, сякаш резонира в стъклена стена, разположена между ухото на Ане и мозъка й.
— Какво става? — пита тя с глас, който се отразява от тавана и звучи като грак.
— Паула от Поп Фактъри е била принуждавана да прави орален секс — чете Аника със същия кънтящ глас.
Ане полага усилия да седне в леглото.
— Кой?
— Не знам дали има смисъл да се занимавам повече — заявява Аника. — Аз им разкривам убийство на репортер, възможни са връзки с тероризъм, само ние имаме информация по случая, и какво става? Радио и телевизия цяла сутрин дъвчат и предъвкват Бени Екланд като главна новина и се позовават на нас, а ние какво избираме за шапка на първа страница? Тъпа кавалджийска история!