— Изостряте любопитството ми — казва Аника, докато влиза в „Писма на читатели“, където написа статията си снощи.
Хрумва й мисълта, че той не е озлобен. Добър човек, върши онова, което намира за нужно, и останалите го оценяват. Солидна личност. Предлага стол на инспектора, а сама присяда върху ръба на бюрото срещу него.
— Високо ценим вашия принос към разследването от вчера — заговаря мъжът с тих глас. — Искам да кажа още, че бяхме изненадани от решението ви да отстъпите статията си. Норландски новини излиза доста по-рано от Вечерна поща в този град, така че вашето издание не съобщава първо новината.
Аника се усмихва, забелязала със задоволство, че ангелските гласове мълчат.
— От доста време се занимавате с пресата, личи си — казва тя.
— Затова разговарях с Петерсон от F 21 по повод една информация, с която разполагаме от известно време и която се чудим дали да не разпространим.
Тя усеща как адреналинът й напира от кръста нагоре към гърдите.
— Вече доста години имаме главен заподозрян по случая с взрива — казва тихо Сууп. — Млад мъж, който пристигнал в Люлео от юг в края на шейсетте, но е родом някъде от поречието на Турне. Активист в няколко леви групировки под кодовото име Рагнвалд. Имаме някои предположения относно истинската му самоличност, но не знаем нищо със сигурност.
Аника наблюдава мълчаливо инспектора. Тази смайваща информация я кара да настръхне.
— Ще възразите ли, ако записвам?
— Ни най-малко.
Тя вади химикалка и бележник и нахвърля набързо казаното от инспектора, но ръката й трепери толкова силно, че написаното почти не се чете.
— А какво ви кара да заподозрете именно този мъж?
— Рагнвалд изчезнал — отвръща Сууп. — Смятаме, че е заминал за Испания, където се е присъединил към ЕТА. Станал е професионален терорист, а нападението над F 21 е неговото майсторско свидетелство.
На вратата се чука и в стаята надниква инспектор Форшберг.
— Извинявай, шефе, ама попаднахме на нещо много особено.
— Какво?
— Анонимно писмо с много претенциозен език и неясно съдържание.
Поглежда Аника и замълчава.
Умът й препуска, докато се опитва да изглежда безразлична.
— Сигурно е обикновено послание от някоя откачалка. Имам ги с чували — обажда се тя.
— Прочети го — нарежда инспекторът.
Форшберг се поколебава за секунда. После измъква лист със стандартен формат, сгънат на четири. Държи го внимателно с облечена в ръкавица ръка.
Няма нищо конструктивно в отсъствието на деструктивен елемент, чете мъжът. Деструктивно ще рече критика и отричане, ще рече революция. А тя предполага осмисляне на нещата, което е конструктивно. Ако съсредоточим вниманието си първо върху деструктивното, ще получим конструктивно като част от процеса.
Аника драска трескаво, едва успява да запише и половината. С крайчеца на окото си забелязва Форшберг да отпуска ръката, с която държи писмото.
— Това говори ли ви нещо? — пита той.
Аника вижда инспектор Сууп да поклаща глава и механично повтаря движението му.
— Ние сме горе — казва Форшберг и изчезва.
— Мога ли да публикувам информацията за Рагнвалд? — пита Аника.
Инспекторът кимва.
— Няма ли да попречи на разследването?
— Тъкмо напротив.
Аника поглежда полицая със съзнанието, че този човек е готов да престъпи правилата, щом това ще помогне на разследването. Без съмнение може да бъде и доста хитър, когато професията му го изисква.
— А защо ми го казвате?
Мъжът се изправя на крака с изненадваща пъргавина.
— Тази информация е точна само по отношение на нашите подозрения. Не знаем дали наистина го е направил, но смятаме, че е замесен. Може дори да е замислил цялата операция. Трябва да е имал съучастници — известно ви е, че на местопрестъплението са открити следи от стъпки. Не са много мъжете, които носят обувки трийсет и шести номер.
Това вече е новост.
Оставя я седнала сред читателски писма, посветени на боклукчийски проблеми и кучешки лайна, с усещането, че са й подхвърлили нещо повече от сензация.
Бавно попълва буквите, пропуснати преди малко в бързината.
Няма нищо конструктивно в отсъствието на деструктивен елемент.
Така си е, съгласява се Аника.
Ако съсредоточим вниманието си първо върху деструктивното, ще получим конструктивно като част от процеса.
Един Господ знае.
12
Гласовете на таксиметровите шофьори се разнасят над главата й, докато прекосява малкото летище, и това я кара да се чувства като преследвано животно. Тези изобщо работят ли някога? Може би просто си стоят така по цял ден, издокарани в тъмносини униформи със златни копчета, и се греят на лъхащия от входовете на отопляваните сгради въздух, който ги пази от арктическия студ?