Това е то хубав живот, мисли си отнесено. Доволство и любов във всяко отношение.
Протяга се самоуверено и спокойно. Хубаво е, че Аника си е пак у дома. Всичко е така уютно и приятно, когато тя е вкъщи, а и толкова хубаво се държи с децата. Късметлии са.
Спира пред вратата с чанта в ръка, колебае се дали да не вземе колата. Срещата е на Сьодермалм, в едно заведение на ъгъла с Хурнсгатан, където има зала за конференции. Сигурно ще пият вино и тогава или ще трябва да стои на сухо, или да рискува и шофира на връщане. От друга страна е четвъртък, ден за почистване на улицата, значи, така или иначе, трябва да мести колата.
Тръгва наляво и после пак наляво, по Онгегатан.
Дано бракмата запали, мисли си той, докато отваря вратата на тойотата със силно дръпване.
До гуша му е дошла тая кола. Беше стара още когато се запознаваха с Аника, но тя отказва да гарантират заема с апартамента, за да си купят нова.
— Аз използвам градския транспорт — заявява тя. — Мисля, че е достатъчно подходящ и за теб. Само малоумен може да кара кола из този град.
Тук е напълно права, само че вината не е у шофьорите, а у политиците.
Кара по Хурнсгатан. Улицата би трябвало да е забранена за коли, но здраве да е. Естествено, улиците около Синкенсдам тази вечер са също планирани за чистене. Със свито сърце и вдигнато кръвно той обикаля с надеждата да открие местенце за паркиране на улица, която няма да чистят. Ядец.
Спира точно пред заведението. Аника ще превърти, ако види глоба в общата им сметка, така че да не забрави да плати в брой.
Остава за малко отвън, вторачен преценяващо в заведението. Кръчма, решава Томас. Просто една евтина, мърлява кръчма. Въздъхва, сваля шапката, за да я пъхне в джоба на палтото, измъква чантата от колата и влиза.
Вътре е задимено и шумно, тонколоните дънят някакъв лесносмилаем рок, по стената висят дъски за дартс. Реклами за бира от други времена се опитват да внесат културен акцент. В ъгъла примигва умълчан джубокс.
— Томас, насам!
София Гренборг е седнала в сепаре отдясно на бара и той се запътва към нея, изпълнен с чувство на благодарност. Приветства горещо колежката, но с лек привкус на вина. Преди три години двамата кандидатстват за едно и също място. Получава го той, макар София да е по-квалифицираната. Колкото пъти се срещат оттогава насам, толкова пъти го бодва горчивина, заради която може би се държи по-дружелюбно от обичайното.
— Къде е Крамне? — пита той, докато съблича непромокаемото си яке.
— Още го няма — отвръща София и му прави място до себе си. — Питам се къде му е бил акълът, когато е избирал подобна дупка за срещата.
Томас избухва в смях; точно същата мисъл се върти и в неговата глава. Настанява се до нея и вижда, че пие бира. София забелязва погледа му и свива рамене с усмивка.
— Подхожда на атмосферата.
Томас спира с вдигната ръка млад сервитьор и поръчва голяма бира.
— Какво ще кажеш за брошурата? — пита жената.
Томас измъква куфарчето и стоварва върху масата купчина хартия. Листовката е най-отгоре.
— Доста е добра — отвръща той, докато оставя чантата обратно на пода. — Обаче някои неща имат нужда от доуточняване. Трябва много точно да заявим какво следва да правят застрашените политици, но не за да ги плашим, а за да ги накараме да погледнат на въпроса сериозно и да помислят по него. Може да приведем малко статистически данни за обичайното им поведение в подобни ситуации, както и някои цифри от Съвета за превенция на престъпността.
Всъщност тъкмо това казва Аника, когато хвърля бегъл поглед върху брошурата малко преди той да излезе. София Гренборг примигва, видимо впечатлена. Томас изпъчва гърди.
— Това има смисъл — преценява тя. — Да го запиша ли?
Той кимва отривисто и се оглежда за Крамне, а след това посвещава вниманието си на бирата.
— Мислех си нещо друго — обажда се София, докато пише в бележника. — Какво ще кажеш за едно по-мащабно проучване? Нещо като допитване до по-широк кръг лица: какво мислят за насилието над политици?
Поглежда я със съзнанието, че не слуша.
Тя прибира бележника и химикалката в чантата си.
— Имам предвид — развива своята мисъл колежката — с кои ценности се свързват опитите да бъдат респектирани политиците. Не трябва ли да разберем това?
Томас бърчи вежди в опит да прикрие одобрението си.
— Говориш за общественото мнение по този въпрос?
— Ами да — отвръща тя и се привежда над масата, — като в същото време изясним как можем да променим това мнение посредством кампания, която ще има за цел да осведоми обществеността за този проблем.
Той кимва бавно.
— Може би ще съумеем да получим известна медийна подкрепа. Да предизвикаме дебат, да повлияем върху хорското мнение по традиционния начин.