Тя чака с ръка на очите, докато я прехвърлят, слуша свойствените за хотела шумове: вода се стича по зазидана в стената тръба, отвън трополи вентилатор, сексуални стенания от телевизора в съседната стая.
Инспектор Сууп от криминалния отдел звучи като човек, отдавна стигнал оня предел на възрастта и опита, отвъд който твърде малко неща са в състояние да го смутят истински.
— Лоша работа — съобщава той с дълбока въздишка. — Сигурно съм се чувал с Екланд всеки ден през последните двайсет години. Винаги дебнеше до телефона като куче за кокал. Все имаше нещо, за което иска да научи повече, да доизясни някой детайл, за който не можем да му дадем информация, а той много добре го знае. „Виж какво, Сууп, започваше обикновено, нещо не ми е ясна тази работа, какво значи това или онова, или какви ги вършите по цял ден всички там, освен ако не си бъркате с палци отзад…“ — Инспекторът хихика тъжно.
Аника се почесва по челото, дочула немските порно звезди да симулират шумно оргазъм от телевизора в съседната стая и чака мъжът да продължи.
— Скучно ще е без него — заключава той накрая.
— Имахме среща — казва Аника. — Уговорка да сверим едни данни. Как е починал?
— Резултатите от аутопсията още не са готови, така че не ми се иска да гадая относно причините за смъртта.
Премерената предпазливост на полицая буди подозрения.
— Но какво е станало? Да не е застрелян? Пребит до смърт или наръган?
Инспекторът въздъхва пак.
— Е, майната му, така и така ще се разчуе. Мислим, че е прегазен.
— Прегазен?
— Ударен с голяма скорост, вероятно от мощен автомобил. Намерихме крадено волво със смачкани ламарини в района на рудното пристанище — може то да е било.
Аника прави няколко стъпки към сака, за да измъкне бележника си.
— Кога ще знаете със сигурност?
— Докараха го вчера следобед. Експертите се занимават с него в момента. Утре или в сряда.
Аника присяда на леглото с бележника в скута. Той се огъва и плъзва настрани, докато тя записва.
— Знаете ли по кое време е станало?
— Някъде през нощта в неделя или понеделник призори. Видели са го неделя вечер в кръчмата, а след това навярно си е тръгнал с автобуса.
— Той не живееше ли в…
— Свартьостаден. Дори си мисля, че е израсъл там.
Химикалката не пише. Очертава няколко големи окръжности с нея, докато проработи отново.
— Къде е намерен и от кого?
— Край оградата при Малмвален, точно срещу стоманолеярните. Вероятно е бил изхвърлен на голямо разстояние. Човек от нощната смяна се обади вчера сутринта.
— И никаква следа от извършителя?
— Колата е задигната в Бергнесет в събота и, разбира се, намерихме едно-друго на местопрестъплението… — Инспектор Сууп заглъхва.
Аника остава известно време заслушана в тишината. Съседът превключва на MTV.
— Какво се е случило според вас? — пита най-накрая тя тихичко.
— Наркомани — отговаря полицаят по същия начин. — Не ме цитирайте, но са били друсани донемайкъде. Било е кучи студ, а те са го ударили и зарязали. Смърт, причинена в резултат от опасно шофиране. Ще ги пипнем. Бъдете сигурна.
Аника долавя някакви гласове като фон. Колеги на инспектора се нуждаят от неговото внимание.
— И още нещо — обажда се тя. — Вие работили ли сте в Люлео през хиляда деветстотин шейсет и девета?
Мъжът се изсмива отривисто.
— Е, достатъчно стар съм, така че бих могъл. Но не, изтървах експлозията във F 21 за малко. С няколко месеца. По това време бях в Стокхолм, а в Люлео пристигнах едва през май седемдесета.
4
Главната редакция на Норландски новини е разположена в триетажна административна сграда между Общината и резиденцията на Областната управа. Аника вдига поглед към фасадата от жълти тухли и преценява, че е издигната около средата на петдесетте години на миналия век.
Хрумва й, че спокойно можеше да е редакцията на Катринехолмска поща. Изглежда съвсем същата. Това впечатление се затвърждава, когато се навежда към стъклената врата и засланя очи срещу лампата отгоре, за да надникне в приемната. Сумрачна и пуста, осветена единствено от знака над аварийния изход, който хвърля бледа светлина върху стойки за вестници и столове.
Домофонът над звънеца изпращява.
— Да?
— Казвам се Аника Бенгтзон от Вечерна поща. Имах насрочена среща с Бени Екланд тази вечер, но току-що научих, че е мъртъв.
Мълчанието отеква в зимната тишина отвън, придружено от тихи електростатични пукания. Тя вдига поглед към небето. Облаците са се разнесли, за да покажат звездите. Температурата започва да пада рязко и тя потрива ръце в ръкавици.