Джеймс Фенимор Купър
Червеният корсар
I глава
Парол: Да ви закриля Марс, новоизлюпени храбреци!
Нито един човек, който познава суетнята и дейността на един американски търговски град, не би предположил, че старото търговско средище Роуд Айлънд, където сега цари покой, навремето се е нареждало между най-важните пристанища по цялата дължина на нашето обширно крайбрежие. На пръв поглед ще ви се стори, че природата нарочно е създала това място, за да задоволи нуждите и да изпълни желанията на моряка. Отговаряйки на четирите най-важни условия — безопасно и просторно пристанище, спокойни води, външен залив и удобен рейд с ясен изглед към открито море, Нюпорт се е струвал в очите на нашите европейски предци предназначен да служи за убежище на флоти и да откърми цяла раса от смели и опитни моряци. Макар че надеждите по отношение на второто не са изцяло измамени, колко малко действителността е отговорила на очакванията по отношение на първото! В непосредствена близост до този уж галеник на природата се е появил щастлив съперник, комуто е отредено да развали и най-тънките търговски сметки и да добави още едно към хилядите съществуващи доказателства, че „човешката мъдрост е безсмислица“.
Рядко ще се намерят из нашите обширни територии що-годе значителни градове, които за половин век да са се изменили толкова малко, както Нюпорт. Преди да се разработят огромните богатства на вътрешността, красивият остров, на който е разположен този град, е бил любимо убежище на заможните плантатори от Юга, които са бягали от горещините и болестите на своя зноен климат. Тук те са се стичали на тълпи да подишат освежителните морски бризове. Поданици на едно и също правителство, жителите на двете Каролини и на остров Ямайка са се срещали дружески тук, сравнявали са съответните си нрави и обичаи и са укрепвали един у друг една обща заблуда, която потомците им от трето поколение започват да проумяват и да окайват.2
Това общуване е оказало върху простите и неопитни потомци на пуританите както благотворно, така и вредно влияние. От този досег местните жители донякъде са усвоили благата и изящна вежливост, с която толкова се е славела аристокрацията в Южните английски колонии, но, от друга страна, са възприели някои от ония особени схващания за различията между човешките раси, с които тя не по-малко се е отличавала. Роуд Айлънд пръв между областите на Нова Англия се е отдалечил от обичаите и възгледите на своите прости предци. Най-напред той е отхвърлил онова строго и неучтиво държане, смятано понякога за задължителен атрибут на истинската вяра, нещо като външна гаранция за душевната здравина на човека; също той най-напред е изоставил осезаемо ония пречистващи принципи, които биха могли да послужат като оправдание за още по-отвратителна външност. Благодарение на едно странно съчетание на обстоятелства и качества, колкото неоспоримо, толкова и необяснимо, нюпортските търговци са ставали и роботърговци, и джентълмени.
Но каквито и да са били нравствените черти на неговите жители през времето, описвано тук — 1759 година, самият остров никога не е бил толкова привлекателен и очарователен. Гордите му върхове бяха все така увенчани с вековни гори, долинките му — покрити по това време със свежата зеленина на Севера, а непретенциозните, но спретнати и уютни имения се гушеха сред дъбрави и тънеха в цветя. С красотата и плодородието си тази местност си бе спечелила име, което в ония далечни времена може би изразяваше много повече, отколкото се разбираше тогава. Жителите на този край наричаха владенията си „Градината на Америка“. А и гостите им от знойните равнини на Юга охотно приемаха това внушително наименование.
Това прозвище е стигнало и до наше време; то е било изоставено напълно едва когато пътникът е имал възможност да види безбройните широки и красиви долини, които преди петдесет години са тънели в гъстите сенки на горите.
Посочената от нас година беше време, изпълнено с важни събития за английските владения на нашия континент. Кръвопролитията и ожесточена война, която бе започнала с поражения и позор, вървеше към своя победоносен край. Франция бе лишена от последните си владения на континента, а огромната област, простираща се между Хъдсъновия залив и испанските територии, мина под английска власт. Колонистите бяха допринесли много за победата на метрополията. Загубите и униженията, причинени от упоритите предразсъдъци на европейските командири, започваха да се забравят в ликуването от победата. Грешките на Бредък, мудността на Лаудън и слабостта на Абъркромби се изкупваха от енергичността на Амърст и гения на Улф3. Във всяко кътче на земята английското оръжие побеждаваше. Верните колонисти бяха между тия, които ликуваха и се радваха най-възторжено, съзнателно затваряйки очите си пред оскъдните трохи от славата, които всеки народ неохотно дава на своите подвластни, защото славолюбието, подобно на алчността, расте със задоволяването си.
1
Всички цитати от произведения на Шекспир в книгата са по преводите на Валери Петров. Б.пр.
3
Става дума за английските военачалници, действуващи на американския континент срещу Франция и нейните владения през време на Седемгодишната война (1756–1763), в резултат от която Канада била включена като колония в Британската империя. Б.пр.