— Само глупак може да стои при такива приливи, без да спусне стоп-анкера23 си или поне спомагателна котва, за да закрепи кораба — отговори белият, без да мисли много върху този въпрос, явно водейки се само от опита си като моряк. — Вярно, че не отбира твърде от закотвяне, но човек, който умее да стъкми така добре рейте, не би се решил да закрепи кораба си, макар и за малко, с една-единствена котва, та да се мята насам-натам като онова ритащо жребче, вързано с дълго въже за едно дърво, което видяхме, когато пътувахме пеш от Бостън.
— Спуснали само стоп-анкер, а всички останали котви прибрали — произнесе се чернокожият, който оглеждаше сведущо с черните си очи кораба, но продължаваше да подхвърля камъчета във въздуха. — Представи, мистър Хари, че заклещи кормило наляво и прилив удари него в ляв борд, да видим ще може ли тогаз да рита и препуска! Искам да видя как Дик язди жребче, вързано за дърво!
Негърът пак изрази задоволството си от своето остроумие, като заклати глава, сякаш отдън душа го забавляваше причудливата картина, нарисувана от грубото му въображение, дори се разсмя от все сърце така, че сълзи излязоха в очите му, а неговият бледолик другар отново замърмори нравоучително, примесвайки думите си със силни ругатни. Младият човек, явно избягвайки да се бърка в споровете и духовитостите на своите необикновени другари, продължаваше да гледа напрегнато кораба, който, изглежда, в момента беше за него предмет от изключителен интерес. Той също поклати глава, но с по-сериозен вид, сякаш бе сложил край на съмненията си, и когато гръмогласният смях на негъра престана, вметна:
— Сципионе, ти си прав; корабът е наистина само със стоп-анкер и всичко на него е готово за внезапно отплаване. За десет минути капитанът може да изведе кораба си извън обсега на батареята, стига да полъхне поне малко вятър.
— Вие, изглежда, много добре разбирате от тия неща — произнесе нечий глас зад него.
Младежът се обърна рязко и чак сега забеляза присъствието на чужди хора. Ала не само той се учуди, защото към групичката се бе присъединил нов човек, и бъбривият шивач беше не по-малко, а може би и повече учуден от хората, които бе наблюдавал така внимателно, та не забеляза приближаването на още един непознат.
Новодошлият, мъж между тридесет и четиридесет години, имаше външност и облекло, които не можеха да не възбудят и без това живото любопитство на майстор Хоумспън. Той беше слаб и крехък, но явно притежаваше изключителна ловкост и дори сила, което изглеждаше невероятно, когато се сравняваше с ръста му, който едва достигаше средния. Кожата му някога сигурно е била ослепително бяла като у жена, но тъмночервеният загар по долната част на лицето, очертаващ рязко изящния орлов нос, премахваше всякакво впечатление за женственост. Косата му, светла като лицето, падаше над слепоочията на гъсти, лъскави и буйни къдри. Устата и брадата му бяха красиви по форма, но извивката на устните изразяваше леко презрение, а двете заедно — устата и брадата — показваха несъмнено чувствена натура. Очите бяха сини, големи, но не изпъкнали и макар обикновено благи и дори меки, в някои моменти изглеждаха малко неспокойни и диви. Носеше висока конусовидна шапка, кривната леко настрана, така че придаваше на физиономията му малко наперено изражение, светлозелена куртка за езда, брич от еленова кожа, високи ботуши с шпори. В едната си ръка държеше малък камшик и в момента, когато го забелязаха, го размахваше във въздуха с такъв вид, като че му беше напълно безразлично смайването, предизвикано от внезапното му появяване.
— Трябва да призная, сър, че вие, изглежда, отлично разбирате тия неща — повтори той, след като с благопристойно търпение издържа погледа на младия моряк, който го оглеждаше навъсено. — Говорите така, като че сте убеден в правото си да изкажете своето лично мнение.
— Учудвате ли се, че човек може да познава основно една професия, с която се е занимавал усърдно през целия си живот?
— Хм! Струва ми се малко странно, че човек, който упражнява занаят, му прикача гръмкото название професия. Дори ние, които владеем правната наука и сме на особена почит сред университетските учени, не можем да претендираме за това!
— Е, тогава наричайте го занаят, защото моряците нямат нищо общо с джентълмените от вашата професия — отвърна младият мореплавател, извръщайки се от натрапника с презрение, което не се и опитваше да скрие.
23