— Честолюбив младеж! — промърмори оня бързо, усмихвайки се многозначително. — Но да не се караме заради някаква си дребна дума, приятелю. Признавам пълното си невежество по морските въпроси и с радост бих научил нещичко от човек, сведущ като вас в своята благородна… професия. Струва ми се, вие споменахте нещо за начина, по който се е закотвил оня кораб, и за разположението на долните и горните му платна?
— Долните и горните ли? — възкликна младият моряк, пронизвайки питащия с поглед, не по-малко изразителен от предишното му презрение.
— Долните и горните! — повтори спокойно събеседникът му.
— Аз говорех за доброто стъкмяване горе, ала от такова разстояние не се наемам да съдя за положението долу.
— Значи съм се излъгал, но ще простите невежеството на човек, който е така несведущ във вашата професия. Както намекнах, аз съм чисто и просто недостоен адвокат на кралска служба, изпратен нарочно от метрополията със специално поръчение. Ако не се получаваше плосък каламбур, бих добавил, че не съм дори съдия24.
— Не се съмнявам, че скоро ще достигнете и това звание — отвърна морякът, — стига министрите на негово величество да умеят да ценят справедливо скромните качества и, разбира се, ако преждевременно не ви…
Младежът прехапа устна, поклони се леко и тръгна бавно по кея, последван със същата привидно мудна походка от двамата моряци, които го бяха придружавали при идването му тук.
Непознатият в зелено проследи тримата със спокоен и като че ли заинтригуван поглед, потупвайки ботуша си с камшик, сякаш обмисляше по какъв начин да продължи започнатия разговор.
— Ако преждевременно не ме обесят! — произнесе той най-после, като че довършваше фразата, която събеседникът му не бе доизказал. — Много смешно, че такъв момък се осмелява да ми предрече подобно повишение!
Очевидно се готвеше да тръгне подир отдалечаващата се компания, но усети, че някой малко безцеремонно го улови за ръката, и се спря.
— Само една думичка на ухото ви, сър — произнесе учтиво шивачът, правейки многозначителен знак, че има да му съобщи важни неща, — една-единствена думичка, сър,… щом сте на специална служба у негово величество. Съседе Пардън — продължи той с покровителствен тон, — слънцето клони към залез, боя се, че ще закъснееш за вкъщи. Момичето ми ще ти даде костюма и… бог да ти помага! Не говори нищо за това, което чу и видя, докато не ти кажа, защото не е прилично хора като нас, преживели толкова в тази война, да бъбрят много. На добър път, момко! Поздрави достойния фермер, твоя баща, и не забравяй да поднесеш отново почитанията ми на пестеливата стопанка, твоята майка. На добър път, честни приятелю, на добър път!
Отървал се по този начин от своя почитател, Хоумспън почака с важен вид зяпналия селски момък да се отдалечи от кея и чак след това насочи пак погледа си към непознатия в зелено. Последният с невъзмутимо спокойствие продължаваше пътя си, докато най-сетне шивачът не му заговори отново. Очевидно само с един поглед за проницателните си очи непознатият го бе измерил и преценил.
— Вие казвате, сър, че сте служител на негово величество? — запита шивачът, решил да разпръсне всякакви съмнения дали би могъл да се довери на събеседника си, преди да пристъпи към откровен разговор.
— Смея да кажа дори нещо повече: аз съм негов близък довереник!
— С всички фибри на тялото си чувствувам каква чест е да разговарям с такъв човек — произнесе куцият, приглаждайки оредялата си коса и кланяйки се почти до земята, — висока, царска чест е за мен да бъда удостоен с подобно внимание.
— В такъв случай, приятелю, осмелявам се от името на негово величество да ви кажа „добре дошъл“.
— Това ваше великодушно благоволение ще отвори цялото ми сърце, макар че предателство и всякакви други неправди го бяха заключили. Щастлив съм, дори поласкан и не се съмнявам, уважаеми сър, че ще имам възможност да докажа верността си към краля пред човек, който не ще пропусне да доведе скромните ми усилия до знанието на негово величество.
— Говорете свободно — прекъсна го непознатият в зелено с царствена снизходителност, при все че човек, по-схватлив от шивача и по-малко замаян от очакващата го чест, лесно би забелязал, че тези верноподанически излияния започват да досаждат на странника. — Говорете, без да се стеснявате, приятелю; ние винаги така се държим в двора. — И като пляскаше ботуша си с камшика за езда и въртеше на пети лекото си тяло, промърмори с вял, равнодушен вид: — Ако се хване на тая въдица, значи е глупав като гъска!
24
В английски език се получава каламбур на основата на многозначността на думата