— Червения корсар ли! — възкликна непознатият в зелено и се сепна така естествено, че не можеше да има съмнение във внезапното съживяване и засилване на интереса му към разказа на шивача. — Да, такава тайна наистина заслужава да се научи! Но защо мислите така?
— По много причини, които сега ще ви изброя поред. Първо, това е въоръжен кораб, сър. Второ, не е редовен кръстосвач, иначе щеше да бъде известен на всички и най-вече на мен, защото рядко се случва да не припечеля някое и друго пени от кралските кораби. Трето, това се доказва от грабителското и безотговорно държане на малцината моряци, които са слизали от него на брега. И на последно място, обосновано доказаното може да се смята за безспорно установено. Ето, сър, тези са, мога да кажа, основните предпоставки на моите заключения и се надявам, че всичко това ще доведете надлежно до знанието на негово кралско величество.
Адвокатът в зелено слушаше малко разтегнатите разсъждения на Хоумспън с голямо внимание, макар че честолюбивият занаятчия ги излагаше заплетено и неясно. Проницателните му очи се местеха бързо и често от кораба към лицето на събеседника му, но минаха няколко минути, преди да сметне за нужно да отговори. Безгрижната веселост, с която се бе представил и която бе поддържал досега в разговора, изчезна напълно и се замени със замисленост и разсеяност, показваща, че макар обикновено да изглеждаше лекомислен, в известни случаи проявяваше подобаващо здравомислие. Но изведнъж се отърси от сериозния си вид, на лицето му се появи странна смесица от ирония и искреност и като сложи фамилиарно ръка върху рамото на очакващия шивач, отговори:
— Вашето изложение показва, че сте предан и верен служител на краля. Всеизвестно е, че за главата дори на най-долния съратник на Корсаря е определена голяма награда, а този, който спомогне за предаването на цялата тая шайка злодеи в ръцете на палача, ще бъде възнаграден още по-щедро, да, още по-богато. Наистина не съм сигурен, но смятам, че не е изключено такава услуга да бъде удостоена и с някакво по-осезателно доказателство на кралското благоволение. Някой си Фипс например, човек с ниско потекло, получи благородническо звание…
— Благородническо звание! — произнесе като ехо шивачът, зашеметен от възторг.
— Благородническо звание — повтори хладнокръвно непознатият, — почетно благородническо звание. Какво име са ви дали кръстниците?
— Моето кръщелно име, милостиви и великодушни господине, е Хектор.
— А родовото? Отличителното фамилно име?
— Винаги са ни наричали Хоумспън.
— Сър Хектор Хоумспън ще звучи добре! Но за да си осигурите тези награди, приятелю, трябва да мълчите. Възхищавам се на съобразителността ви и напълно подкрепям вашата логика. Вие доказахте убедително правдивостта на подозренията си и вече ни най-малко не се съмнявам, че оня кораб е пиратски и че вие скоро ще носите шпори и ще се наричате сър Хектор. Напълно съм уверен и в едното, и в другото; но в случая трябва да действуваме предпазливо. Доколкото разбрах, вие споменахте, че с никой друг не сте споделяли мнението си по този въпрос?
— С никого. Тейп например е готов да се закълне, че екипажът се състои от честни роботърговци.
— Толкова по-добре. Първо трябва да се уверим в правилността на заключенията си, а после да мислим за наградата. Ще се срещнем довечера в единайсет часа ей на оня нисък нос, който се врязва във външното пристанище. Оттам ще извършим наблюденията си, а на сутринта, когато се разпръснат всякакви съмнения, ще сме направили откритие, което ще прогърми от Заливната колония25 до селището Огълторп. Дотогава ще се разделим, защото не е благоразумно да ни виждат повече да разговаряме. Запомнете: мълчание, точност и кралска награда. Това е нашият девиз.
— Сбогом, уважаеми господине — каза събеседникът му, покланяйки се почти до земята, а другият мимоходом само докосна леко шапката си.
— Сбогом, сър Хектор — отвърна непознатият в зелено, като се усмихна вежливо и помаха грациозно с ръка. След това закрачи бавно по кея и изчезна зад къщата на Хоумспън, оставяйки главата на тази стара фамилия като много свои прадеди и наследници така прехласнат от късмета си и толкова заслепен от глупостта си, че макар и както винаги да виждаше добре във всички посоки, умственото му зрение беше напълно замъглено от облаците на честолюбието.