— А може да дойде време, когато и ти ще разбереш какво е да те блъска насрещен вятър, ако изпуснеш кормилото на честността. Шията, братко, е предназначена да държи главата на човека над водата, а не да я разтягаш като разхлабени скрипци. Затуй, попаднеш ли в плитчините на изкушението, изчислявай навреме курса и спускай по-дълбоко лота на съвестта. — После, като превъртя тютюна в устата си, се огледа самодоволно, сякаш бе изпълнил някакво морално задължение, и продължи: — И тъй, ей там беше земята, а вятърът, както казах, духаше оттук, от юг-югоизток, и ту препускаше като кит в шквал, ту пляскаше платната о мачтите, сякаш един топ платно не струва повече от благословията на богаташ. Не ми харесваше това време — твърде несигурно за спокойна вахта, та отидох на кърмата, за да мога да си кажа мнението, ако ми го поискат. Трябва да знаете, братя, че според възпитанието и религиозните ми убеждения човек не струва много, ако не знае правилата на етикета; затова никога не сядам с лъжицата си на капитанската трапеза, докато не ме поканят, по простата причина, че койката ми е на носа, а неговата — на кърмата. Няма да кажа в кой край на кораба стои по-свестен човек; по този въпрос има различни мнения, макар че почти всички разумни хора са единодушни. Но в случая аз отидох на кърмата, за да съм подръка да кажа мнението си, ако ми го поискат; и скоро стана точно така, както бях предвидил. „Мистър Найтингейл — казва капитанът, защото нашият капитан е джентълмен и никога не забравя как трябва да се държи на палубата или когато наблизо има някой от екипажа, — мистър Найтингейл — вика, — какво мислите за оня перест облак ей там, на северозапад?“ — „Вижте какво, сър — казвам го смело, защото винаги бързам да отвърна, когато ми говорят човешки, — вижте какво ще ви кажа, сър, макар че ваша светлост разбира по-добре тия работи — което беше чиста лъжа, защото по години и опит той беше пиленце в сравнение с мен, но никога не хвърлям срещу вятъра пепел с горещи въглени или нещо друго горещо, — сър — викам, — мнението ми е да се свият трите марсела31 и да се закрепи кливерът32. Няма защо да бързаме по простата причина, че утре Гвинея ще бъде пак там, където е и тази вечер. Що се отнася до поддържането на кораба в равновесие при тия шквалове, нали имаме грот33…“
— Трябвало да свиете и грота — възкликна отзад нечий глас, категоричен като гласа на словоохотливия боцман, но не толкова груб.
— Кой невежа казва това? — попита Найтингейл рязко, защото толкова внезапна и дръзка намеса бе пробудила дремещата му ярост.
— Човек, който неведнъж е обикалял Африка от нос Бон до нос Добра Надежда и умее да различи безоблачен шквал от небесна дъга — отвърна Дик Фид, като с помощта на яките си плещи промъкна дребното си тяло през тълпата, наобиколила надутия боцман, и се приближи решително до своя вбесен противник. — Да, братлето ми, какъвто и да е човек — всезнайко или невежа, никога не би посъветвал капитана си да оставя толкова много задни платна на кораба, когато има опасност вятърът да го връхлети изотзад.
Това тъй смело изказано мнение, което всички присъствуващи сметнаха за твърде дръзко, предизвика всеобщ шумен ропот. Насърчен от тази демонстрация на подкрепа, Найтингейл не се забави да отговори, и то доста рязко. След това екна гръмлив концерт; в него гласовете на всички присъствуващи изпълняваха по-високите и по-пискливи ноти, на които пригласяха като генералбас самоуверените и енергични твърдения, опровержения и изказвания на двамата главни спорещи.
Известно време глъчката беше толкова голяма, че не се чуваше нищо от препирнята; имаше дори известни признаци, че Фид и боцманът възнамеряват да разрешат спора си с последното средство. В тази бъркотия първият успя да се промъкне до своя исполински противник и да изпречи пред него здравото си тяло; четири мускулести ръце се движеха енергично ту напред, ту назад и по всяка от тях изпъкваха като възли по моден палмов бастун кости, стави и сухожилия, заплашващи с унищожение всичко, което им се противопостави. Всеобщата врява обаче постепенно утихна и вече можеха да се чуват главните спорещи; а те, сякаш задоволявайки се да се уповават на своето красноречие, постепенно започнаха да се усмиряват, явно склонни да бранят позициите си с не такова страшно средство като яките си ръце.
— Ти си смел моряк, братко — каза Найтингейл, сядайки отново на мястото си, — и ако думите съответствуват на делата ти, не се съмнявам, че всеки кораб би те слушал. Но аз съм виждал цели ескадри от двупалубни и трипалубни кораби — и то от всякакви нации, с изключение може би на вашите мохоки34, защото трябва да призная, никога не съм срещал техни кръстосвачи — да лежат кротичко като бели чайки със скъсени гротове, затуй зная какво трябва да се прави, за да не се клати корабът и преградите му да останат здрави и читави.