— Сега, съседе Хоумспън, има много добри възможности за всеки амбициозен човек — рече той, — защото негово величество загуби най-храбрия си генерал.
— Да, да — отвърна шивачът, който на млади години или в зряла възраст бе извършил такава сериозна грешка при избора на професия, — отлични и многообещаващи възможности за човек само на двайсет и пет години; ала на мен времето ми е кажи-речи минало и ще трябва да прекарам остатъка от живота си тук, където ме виждаш, сред канаваца и кеневир… Кой е боядисвал този плат, Парди? Тази есен не съм имал работа с толкова хубаво оцветена тъкан.
— Старата ми майчица умее да придава траен цвят на изтъканото. Обзалагам се, съседе Хоумспън, че ако го ушиеш както трябва, не ще се намери на острова по-добре облечен момък от сина на моята майка! Но щом не можеш да станеш генерал, майсторе, ще трябва да се утешиш с мисълта че война вече няма да има. Всички смятат, че французите не ще издържат дълго, а щом ще ни липсват вече врагове, непременно ще имаме мир.
— Толкова по-добре, толкова по-добре, момко, защото човек като мен, нагледал се на ужасите на войната, знае да цени разумно благата на спокойния живот.
— Значи, майсторе, ти разбираш нещичко от новия занаят, с който си възнамерявал да се заловиш?
— Аз ли!… Та нали съм преживял пет дълги и кръвопролитни войни и трябва да благодаря на бога, че ги изкарах, без да получа дори такава драскотина, каквато е способна да направи ей тая игла. Да, пет дълги, кръвопролитни и мога да кажа, славни войни изкарах благополучно!
— Опасно трябва да е било за теб това време, съседе. А аз, доколкото си спомням, през целия си живот съм чувал само за две спречквания с французите.
— Та ти си дете в сравнение с човек, който е превалил шейсетте. Първо имаме тази война, която вероятно скоро ще свърши. Да благодарим за това на провидението, което мъдро направлява всичко! После имаме събитията от четиридесет и пета година, когато край бреговете ни кръстосваше старият „Уорън“ — бич за враговете на негово величество и защитник на всичките му верни поданици. Освен това имаме събитията в Германия, когато чувахме страхотии за боеве, при които хората били косени като трева, падаща под здрава ръка. Дотук станаха три. — И като вдигна очилата на челото си, шивачът взе да брои с напръстника си по пръстите на другата ръка. — Четвъртото е въстанието от петнайсета година, от което, трябва да призная, не съм видял много, защото тогава бях хлапак. А петото беше един страшен слух, който се разпространяваше из нашия край — че избухнало общо въстание на негрите и индианците, което за миг щяло да помете за вечни времена всички християни!9
— Ех, съседе, аз пък винаги съм те смятал за домовит и мирен човек — отвърна възхитеният селяк. — Не съм и сънувал, че си видял такива сериозни събития.
— Не обичам да се хваля, Пардън, иначе щях да добавя към списъка и други важни неща. Наскоро, през тридесет и втора година, имаше голяма борба на изток за персийския трон. Ти си чел за законите на мидяните и персите; та тъкмо за трона, от който дошли тези неизменни закони, се водеше ужасна борба, при която се лееше кръв като вода; но тъй като това не ставаше в християнския свят, не го смятам за своя преживелица, макар че с пълно основание бих могъл да говоря за бунта срещу Портиъс10, защото той стана в друга част от кралството, в което живеех.
— Трябва да си скитал много, да си патил много, майсторе, за да видиш всички тия неща и пак да останеш здрав и читав.
— Да, доста съм пътувал, Парди. Два пъти бях на континента, в Бостън, а веднъж прекосих с кораб големия Лонгайлъндски пролив и стигнах до град Йорк. Последното бе рискована работа: разстоянието е голямо, но по-важното е, че трябва да минеш през едно място, което с името си напомня за входа на пъкъла.
— Често съм чувал за това място, наричано „Вратата на ада“. Мога да кажа дори, че познавам добре един човек, който два пъти е минавал оттам: веднъж, когато отивал в Йорк, и втори път, когато се връщал.
— Обзалагам се, че трети път няма да припари там! А разправял ли ти е за Котела, който кипи и клокочи, сякаш под него горят най-големите огньове на сатаната, и за Глигановия гръб, над който водата се издига толкова високо, че гледката напомня за Големите водопади на Запада? Но благодарение на самообладанието и сръчността на нашите моряци и необикновената решителност на пътниците всичко мина благополучно. Не знам какво би казал друг, но трябва да призная, че влизането в този страшен пролив е сериозно изпитание на смелостта. Закотвихме се при островчетата, които се намират на няколко фърлонга11 отсам града, и пратихме катера с капитана и двама опитни моряци да разучат мястото и да видят спокойно ли е, или има вълнение. Тъй като сведенията бяха благоприятни, свалихме пътниците на брега и с божия благословия корабът мина благополучно. И имахме защо да се радваме: преди да напуснем мирните си и безопасни жилища, цялото паство се бе молило за нас!
9
Комичното на този монолог е в това, че шивачът-самохвалец бърка събития, станали в различни страни и в различни времена. Б.пр.
10
През 1736 г. в Единбърг (Шотландия) бил осъден на смърт един контрабандист на име Уилсън. При екзекуцията му обаче в града избухнали размирици и градската стража, командувана от своя началник Джон Портиъс, стреляла срещу тълпата и убила много хора. За участието му в този разстрел Портиъс бил даден под съд и осъден на смърт. Когато се разчуло, че го помилват, възмутени граждани нахлули в затвора, измъкнали оттам Портиъс и го обесили на улицата. Б.пр.