— Нима сте минали през Вратата пеш? — попита слушащият внимателно селяк.
— Разбира се! Иначе щяхме греховно и кощунствено да изкушаваме провидението, тъй като дългът ни не изискваше да се жертвуваме. Но всички тия опасности са минало-заминало; вярвам, че така ще бъде и с тази кръвопролитна война, в която участвувахме и двамата с теб, и смирено се надявам, че тогава негово августейшо величество ще благоволи да насочи височайшото си внимание към пиратите, които вилнеят по крайбрежието, и ще нареди на храбрите си морски капитани да се отнесат към тия злосторници така, както те обичат да се отнасят към всички останали. И ще бъде приятна гледка за старите ми очи да видя как ще докарат в това пристанище прословутия и отдавна гонен „Червен корсар“, влачен зад кърмата на кралски кръстосвач.
— Човекът, за когото споменаваш, е страшен злодей, а?
— Той ли! Не само той, а и много други като него на тоя пиратски кораб, чак до най-младия юнга, са кръвожадни, гнусни разбойници. Сърцето ти се къса от болка, Парди, като слушаш за злодеянията им из далечните кралски морета!
— Често съм чувал да се споменава за Корсаря — отвърна селянчето, — ала никога не са ми разправяли подробности за неговите злодеяния.
— Как можеш ти, момче, дето живееш на село, да знаеш какво става из океанските простори колкото нас, които живеем в пристанище, спохождано от моряци? Боя се, че ще закъснееш за вкъщи, Пардън — добави шивачът, поглеждайки няколко черти, надраскани на тезгяха му, по които следеше движението на слънцето. — Вече наближава пет, а ти предстои да изминеш двойно повече мили, за да стигнеш по някакъв начин до най-близкия синор на бащината ти ферма.
— Пътят ми е познат, а хората — честни — отговори младият селяк, който беше готов да стои до полунощ, само и само да занесе подробности за някакъв страшен грабеж по море на ония, които след завръщането му положително щяха да го наобиколят, за да чуят новини от пристанището. — А наистина ли толкова се страхуват от него и го търсят така, както разправят хората?
— Да го търсят ли! Нима благочестив християнин ще търси входа на ада? По целия обширен океан рядко ще се намери моряк, дори и да е храбър в боя като Исус Навин12, великия еврейски пълководец, който да не предпочита да види по-скоро земя, отколкото брамстенгите13 на този зъл пират! Хората се бият за слава, Пардън, лично съм виждал това, защото съм преживял толкова много войни; ала никой не обича да срещне враг, който още с първия изстрел развява кърваво знаме и е способен да вдигне във въздуха и себе си, и противника си, ако види, че сатаната вече не желае да му помага.
— Щом тоя злодей е толкова безпощаден — отвърна младежът, изправяйки горделиво мощното си тяло, — защо жителите на острова и плантаторите не въоръжат един каботажен кораб14, който да го докара тук да види каква хубава бесилка го чака? А разнесе ли барабанът този призив из нашия край, обзалагам се, че ще се намери най-малко един доброволец.
— Говориш така, понеже не си виждал война! Какво могат да свършат млатила и вили срещу хора, които са се продали на дявола? Колко пъти кралските кръстосвачи са съзирали кораба на Червения корсар нощем или точно при залез и след като здравата загащвали разбойниците, мислели, че вече са им в кърпа вързани; ала на сутринта виждали, че птичката е изхвръкнала с честни или нечестни средства!
— И значи тези злодеи са толкова кръвожадни, че са ги нарекли „червени“?
— Така наричат главатаря им — отговори достопочтеният шивач, който вече се надуваше от гордост, че може да съобщи такъв интересен факт. — Същото име дават и на неговия кораб, защото нито един човек, който е стъпил на борда му, бил той честен моряк или щастлив пътник, не се е върнал да каже има ли някакво друго име — по-добро или по-лошо. Разправят, че корабът бил голям колкото кралска корвета15, със същата екипировка и форма, но като по чудо се изплъзвал от много бързи фрегати16, а веднъж — но това е само слух, Пардън, защото никой верноподаник на краля не би посмял да говори открито за такова скандално нещо — цял час го обстрелвал петдесеторъдеен кораб и уж потънал пред очите на всички като кован лот17. Но тъкмо когато всички си стискали ръцете и се поздравявали радостно, че разбойниците най-после са получили заслуженото наказание, в пристанището влязъл един кораб, пътуващ за Уест Индия18, който бил ограбен от „Корсаря“ на сутринта след оная нощ, когато мислели, че всички са отишли на оня свят. И на туй отгоре, момче, докато кралският кораб бил килнат на една страна, за да запушат дупките, пробити от гюллетата, пиратският сновял насам-нататък покрай брега здрав и читав, досущ както в деня, когато излязъл от ръцете на корабостроителите.
12
18