— О, това е нечувано! — възкликна селянчето, на което този разказ бе направил силно впечатление. — А добре съоръжен и красив ли е корабът? И сигурно ли е, че е истински кораб с живи хора?
— Мненията са различни. Едни казват „да“, други — „не“. Но един човек, когото познавам добре, пътувал цяла седмица с моряк, който при бурен вятър минал само на сто клафтера19 от този кораб. За техен късмет божията ръка тогава така силно бъркала в морските дълбини, че Корсарят си имал предостатъчно работа, за да не допусне корабът му да потъне. Така познатият на моя приятел имал добра възможност да разгледа спокойно и кораба, и капитана. Разказвал, че на ръст пиратът бил един и половина пъти по-висок от дългия проповедник на континента, косата му имала цвета на слънцето в мъгла, а очите му никой не би пожелал да погледне повторно. Видял го така ясно, както аз те виждам сега, защото негодникът стоял между въжетата на кораба си и с ръка, дълга колкото пеш на кафтан, махал на честния търговец да стои по-настрана, да не би двата кораба да пострадат, като се сблъскат.
— Тоя търговец трябва да е бил смел моряк, щом е дръзнал да се приближи толкова до такъв безпощаден разбойник.
— Работата е там, Пардън, че вършел това против волята си! Пък и нощта била толкова тъмна…
— Тъмна ли! — прекъсна го събеседникът му, който, въпреки доверчивостта си, беше любопитен и проницателен като всеки жител на Нова Англия. — Но как е могъл тогава да го разгледа така добре?
— Дявол знае! — отговори шивачът. — Но наистина видял това, което ти казах, и точно така, както ти го описах. И нещо повече, запомнил добре кораба, за да го познае, ако по някаква случайност или по волята на провидението пътищата им се кръстосат отново. Бил дълъг чер кораб с нисък надводен борд и лежал на водата като змия в тревата, имал страшен злодейски вид и необикновени размери. Освен туй всички разправят, че лети по-бързо от облаците небесни, накъдето и да духа вятърът, и никой не може да му се изплъзне и да очаква милост от него. Според всичко, което съм чувал, той прилича на ей оня роботърговски кораб, който от една седмица — господ знае защо — е закотвен в нашето външно пристанище.
Тъй като бъбривият шивач, разбира се, бе загубил ценни минути да разправя гореописаната история, сега той се залови да ги навакса с още по-усилен труд, подпомагайки бързото движение на ръката с иглата чрез съответно поклащане на главата и раменете. А в това време селският момък, чиято изумена глава беше натъпкана до пръсване с чутото, отправи поглед към кораба, посочен от събеседника му, та да възприеме единствения образ, който му беше нужен сега, за да повярва на толкова вълнуващия разказ, здраво запечатан във въображението му. Естествено, докато всеки от двамата беше зает по своему, цареше мълчание. Наруши го внезапно шивачът, като отряза конеца, с който току-що бе доушил дрехата, захвърли всичко, което държеше, вдигна очилата на челото си, опря ръцете си на коленете така, че образуваха с краката му същински лабиринт, наведе тялото си толкова напред, че се подаде от прозореца, и също впи очи в кораба, който продължаваше да привлича погледа на събеседника му.
— Знаеш ли, Парди — заговори той, — този кораб ми навява странни мисли и лоши предчувствия. Разправят, че търгувал с роби; уж дошъл за дърва и вода, а от една седмица, откакто е тук, на борда му не е качен прът, по-дълъг от гребло; и се обзалагам, че на всяка капка изворна вода, намираща се на трюма му, се падат десет капки ямайски ром. Пък и както виждаш, закотвен е по такъв начин, че само едно от оръдията на бреговата батарея може да го улучи; естествено, ако беше истински мирен търговски кораб, щеше да застане на такова място, че да бъде под прикритието на всички батарейни оръдия, в случай че в пристанището влезе някой заблудил се пиратски кораб.