— Е? — запита Йейл.
— Арестувах Талия Дръмънд, а утре сутринта я подвеждам под съдебна отговорност — беше лаконичното съобщение.
Йейл сложи внимателно слушалката и се обърна към младия човек.
— Тя е арестувана, нали? — отгатна Джек, преди оня да проговори.
Йейл кимна.
Лицето на Джек Бирдмор беше много бледо.
— Виждаш ли, Джек — каза Йейл кротко, — вероятно ти си бил мамен не по-малко от Фройънт. Момичето е крадла.
— Дори и да беше крадла и убийца — изрече Джек упорито, — аз пак я обичам.
8
Обвинението
Разговорът на мистър Пар с Харви Фройънт беше кратък.
Като видя детектива, кльощавият човек пребледня. Той го познаваше само по лице и се бе срещал с него във връзка с трагедията в имението Бирдмор.
— Я гледай, я гледай — измънка с треперлив глас. — Какво лошо се е случило? Да не би тия ужасни хора да са започнали нова кампания?
— Не е чак толкова лошо, сър — каза Пар. — Дойдох да ви задам няколко въпроса. От колко време Талия Дръмънд е във вашата къща?
— Тя е моя секретарка от три месеца — отговори Фройънт подозрително. — Защо?
— Каква заплата й давате? — попита Пар.
Мистър Фройънт спомена една скандално незадоволителна сума и дори се извини, че е недостатъчна.
— Давам й храна, а и вечер е свободна — каза той, почувствувал, че това мизерно възнаграждение трябва да бъде оправдано.
— Имала ли е напоследък нужда от пари?
Мистър Фройънт го изгледа.
— Ами… да. Вчера ме помоли, ако мога, да й дам в аванс пет лири стерлинги — каза той. — Обясни, че имала разходи, които не можела да посрещне. Аз не обичам да давам аванс за несвършена работа — заяви Фройънт благонравно. — Това създава просешки манталитет…
— Вие имате много антики. Доколкото разбрах, мистър Фройънт, някои от тях са много ценни. Липсвала ли ви е някоя напоследък?
Фройънт скочи на крака. Самият намек, че може да е бил ограбен, беше достатъчен, за да го хвърли в паника.
Без да каже нито дума, той изхвръкна от стаята. Когато се върна след три минути, очите му кажи-речи щяха да изскочат.
— Моят Буда! — изпъшка той. — Струва сто лири стерлинги. Беше на мястото си тази сутрин…
— Повикайте мис Дръмънд — каза детективът кратко.
Талия дойде, хладнокръвна, спокойна, и застана до бюрото на работодателя си със сключени отзад ръце, почти без да поглежда детектива.
Разговорът беше кратък, а за мистър Фройънт — неприятен. Той очевидно не подействува ни най-малко на секретарката. И все пак от стоманения поглед в очите на Фройънт тя сигурно разбра, че кражбата й е открита. За малко работодателят й не беше в състояние да свърже една смислена фраза.
— Вие… вие сте откраднали нещо мое — едва изломоти той. Гласът му беше почти като писък. Обвиняващата ръка трепереше от силно вълнение. — Вие… вие сте крадла!
— Аз ви поисках пари — отговори момичето невъзмутимо. — Ако не бяхте такъв зъл, дърт скъперник, щяхте да ми дадете назаем.
— Вие… вие… — заекна Фройънт, а после задъхано изрече: — Аз я обвинявам, инспекторе. Обвинявам я в кражба. За това трябва да отидете в затвора. Запомнете думите ми, млада жено. Почакайте… почакайте — вдигна той ръка. — Да проверя дали не липсва нещо друго.
— Можете да си спестите този труд — каза момичето, когато той понечи да излезе от стаята. — Будата е единственото нещо, което взех, пък и беше такова грозно човече.
— Дайте ми ключовете — изрева разяреният човек.
— Като си помисля, че ви позволявах да отваряте служебните ми писма!
— Аз отворих едно, което няма да бъде приятно за вас, мистър Фройънт — отвърна тя спокойно.
Чак сега той видя какво държеше тя в ръката си.
Момичето му подаде плика и с облещени очи той видя Червения кръг, ала думите, написани вътре в кръга, бяха замацани и неясни. Фройънт изпусна картичката и се строполи на един стол.
9
Талия в полицейския съд
Съдията, добродушен човек, изглежда се чувствуваше неудобно. Той погледна от безстрастния мистър Пар, който стоеше в свидетелската ложа, към момичето зад стоманената преграда. То беше почти толкова хладнокръвно и спокойно, колкото полицейският свидетел. Лицето му би привлякло внимание при всякакви обстоятелства, ала неугледната обстановка в полицейския съд подчертаваше и подсилваше още повече красотата му.