Съдията погледна списъка на арестуваните с указания за техните простъпки. Там се посочваше, че възрастта на момичето е двайсет и една години, а професията й — секретарка.
Човекът на закона, който през живота си бе преживявал много шокове и бе свикнал на най-необикновени и невероятни събития, само поклати глава в знак на отчаяние.
— Знае ли се нещо против тая жена? — запита той и почувствува, че е глупаво дори да нарича стройната, млада арестантка „жена“.
— Тя беше под наблюдение от известно време, ваше благородие — бе отговорът, — но не е попадала досега в ръцете на полицията.
Съдията погледна под очилата си момичето.
— Не мога да разбера как сте се озовали в това ужасно положение — каза той. — Вие сте момиче, което явно е получило добро възпитание, а сте обвинена в кражба на няколко лири стерлинги, макар че откраднатият от вас предмет е струвал много повече и сте съзнавали това. Вашата постъпка вероятно се дължи на някакво голямо изкушение. Предполагам, че сте имали много спешна нужда от пари; и все пак това не оправдава постъпката ви. Ще бъда снизходителен към вас, тъй като за пръв път извършвате престъпление, и най-искрено ви призовавам да живеете честно и да избягвате друг път такова неприятно преживяване.
Момичето се поклони леко и тръгна от подсъдимата скамейка към полицейската канцелария. Започна следващият процес.
В същото време стана и Харви Фройънт и излезе от съда. Той беше богаташ, за когото парите представляваха цел и смисъл на живота. Човек, който броеше съдържанието на джоба си всяка вечер, преди да си легне, и при подобни обстоятелства би поискал да арестуват дори собствената му майка. Простъпката на Талия Дръмънд беше в неговите очи още по-ужасна, тъй като последната й работа като негова служителка беше да му връчи предупреждението на Червения кръг и той още не се бе съвзел от този шок.
Фройънт беше висок, слаб човек, вечно изгърбен. Той се отнасяше към света с дълбока подозрителност, а в момента — с възмущение, защото държеше много на светостта на собствеността.
На Пар, който излезе подире му от съда, той изрази разочарованието си, че момичето не бе пратено в затвора.
— Такава жена е опасна за обществото — оплака се той с тънкия си, сърдит глас. — Отде да знам дали не се е съюзила с тия мошеници, които ме заплашват? Да ми искат четиридесет хиляди! Четиридесет хиляди! — Той проплака последните думи. — Ваш дълг е да ме пазите! Разберете това — ваш дълг е!
— Чух ви! — каза инспектор Пар уморено. — А що се отнася до момичето, предполагам, че тя никога не е чувала за Червения кръг. Много е млада.
— Млада, а! — тросна се кльощавият човек. — Точно сега е време да бъде наказана. Залавяйте ги млади и ги наказвайте млади, за да можете да ги направите почтени граждани!
— Сигурно сте прав — съгласи се дебелият мистър Пар с въздишка, а после добави някак без никаква връзка:
— Децата са голяма грижа.
Фройънт промърмори нещо под нос и без дори да кимне за сбогуване, мина бързо през съда и се качи в колата, която го чакаше пред входа.
Инспекторът го гледаше с вяла усмивка как заминава, а когато се озърна, хвана погледа на един млад мъж, който чакаше до вратата на секретаря на съда.
— Добро утро, мистър Бирдмор — каза инспекторът.
— Чакате да видите младата дама ли?
— Да. Колко време ще я задържат? — попита Джек нервно.
Мистър Пар го изгледа с безизразни очи и изсумтя.
— Не се обиждайте, мистър Бирдмор — каза той тихо, — но ми се струва, че проявявате към мис Дръмънд по-голям интерес, отколкото е полезно за вас.
— Какво искате да кажете? — запита Джек бързо.
— Цялата тази работа е заговор. Онова говедо Фройънт…
Инспекторът поклати глава.
— Мис Дръмънд призна, че е взела статуетката — изтъкна той, — и освен туй я видяхме да излиза от заложната къща. Няма никакво съмнение в това.
— Само че е направила това признание по някаква причина, която тя най-добре знае — каза Джек разпалено.
— Мислите ли, че такова момиче би извършило кражба? Защо да краде? Аз бих й дал всичко, каквото поиска… — той се спря внезапно. — Тук се крие нещо — продължи по-спокойно, — нещо, което не разбирам, а вероятно и вие, инспекторе, не разбирате.
В този момент вратата се отвори и момичето излезе оттам. То се спря, като видя Джек, и лека руменина пропълзя по бледото му лице.