Выбрать главу

Без нито секунда колебание Талия отвори вратичката на колата и се качи вътре. Там цареше пълен мрак, но можеше да вижда смътно силуета на шофьора. Той не обърна глава, нито се опита да подкара колата, макар че тя усещаше трептенето на мотора под нозете си.

— Вчера сутринта в Мерилбоунския полицейски съд вие сте били обвинена в кражба — заговори шофьорът без предисловие. — А вчера след обед сте подали обявление, в което се представяте като току-що дошла от колониите, с намерение да намерите нова работа, на която да можете да продължите да извършвате дребни кражби.

— Много интересно — каза Талия, без гласът й да трепне, — само че вие не ме доведохте тук да описвате миналото ми. Когато получих вашето писмо, се сетих, че желаете да ви бъда много полезна помощничка. Но искам да ви задам един въпрос.

— Ако пожелая, ще отговоря.

— Разбирам — рече Талия, усмихвайки се в тъмното. — Ако обаче съм се свързала с полицията и бях дошла тук, придружена от мистър Пар и талантливия мистър Дерик Йейл?

— В такъв случай сега щяхте да лежите мъртва на паважа — спокойно я уведоми събеседникът й. — Мис Дръмънд, аз ви предлагам възможност да спечелите лесно пари и да си намерите отлична работа. Не възразявам дори в свободното си време да се отдавате на вашите чудатости, но главната ви задача ще бъде да служите на мен. Разбирате ли?

Тя кимна, но после, като съобрази, че той не може да я вижда, каза:

— Да.

— Ще ви се плаща добре за всичко, което вършите; аз ще бъда винаги наблизо, за да ви помогна — или да ви накажа, ако се опитате да ме предадете — добави той. — Разбирате ли?

— Отлично ви разбирам — отвърна тя.

— Работата ви ще бъде много проста — продължи непознатият шофьор. — Утре ще се явите в банката „Брабазон“. Брабазон има нужда от секретарка.

— Но ще ме вземе ли? — прекъсна го тя. — Не трябва ли да се представя под друго име?

— Представете се под истинското си име — каза човекът нетърпеливо. — И не ме прекъсвайте. За тази услуга ще ви платя двеста лири стерлинги. Ето ви парите. — Той подаде през рамо две банкноти и тя ги взе.

Ръката й случайно докосна рамото му и под мъхнатото сако усети нещо твърдо.

„Непроницаема за куршуми жилетка“, отбеляза си тя мислено, а после попита гласно:

— Какво да кажа на мистър Брабазон за предишната си работа?

— Не е нужно да казвате нищо, не е нужно и да правите нищо. От време на време ще получавате напътствия. Това е всичко — добави накратко непознатият.

Няколко минути по-късно Талия Дръмънд седеше в ъгъла на таксито, което я караше обратно към Лексингтън стрийт. Зад нея от време на време се приближаваше друго такси, което намаляваше скоростта си, когато и нейното я намаляваше, но никога не я изпреварваше, дори когато тя слезе на ъгъла на улицата, на която се намираше квартирата й. А когато завъртя ключа на пътната врата, само на десетина крачки от нея стоеше инспектор Пар. Ако и да знаеше, че е следена, тя с нищо не издаде това.

Пар почака само няколко минути, наблюдавайки къщата от другата страна на пътя. После, когато лампата й светна на горния прозорец, той се обърна и тръгна замислено обратно към таксито, което го бе докарало дотук.

Точно когато бе отворил вратичката и се качваше вътре, някой мина покрай него по тротоара; човек, който крачеше бързо с вдигната яка, ала инспектор Пар го позна.

— Флъш — подвикна той рязко и човекът се извъртя кръгом.

Беше дребен, жилав човек с мършаво лице. Като видя инспектора, челюстта му увисна.

— Ама… ама това е мистър Пар — каза той престорено радушно. — Кой би помислил, че ще ви видя в тоя край на света?

— Искам да поговоря малко с теб, Флъш. Ще се поразходиш ли с мен?

Тази покана не вещаеше нищо добро, мистър Флъш вече я бе чувал и по-рано.

— Нали нямате нищо против мен, мистър Пар? — попита той високо.

— Нищичко — призна Пар. — Пък и ти вече си се поправил. Спомням си какво ми каза в деня, когато излизаше от затвора.

— Вярно — рече Флъш Барнет с въздишка на облекчение. — Поправил съм се, работя за прехраната си и съм сгоден.

— Я гледай! — възкликна пълният мистър Пар с престорено учудване. — Бела ли е, или Мили?

— Мили — отговори Флъш, вътрешно проклинайки отличната памет на полицейския инспектор. — Тя също се поправя. Намери си работа в един магазин.