— Седнете, инспекторе. Съжалявам, че бях зает, когато сте дошли — каза мистър Марл. Когато беше развълнуван, гласът му ставаше писклив почти като на птица.
Пар седна на ръба на най-близкия стол, закрепвайки бомбето си на коляното.
— Смятах да чакам, докато слезете, мистър Марл. Исках да поговоря с вас за убийството на Бирдмор.
Мистър Марл не каза нищо. С усилие сдържаше устните си да не треперят и си придаде вид, както смяташе, на учтив интерес.
— Вие познавахте мистър Бирдмор много добре, нали?
— Не много добре — отвърна Марл. — Разбира се, имах делови отношения с него.
— Срещали ли сте го по-рано?
Марл се поколеба. Той беше човек, който обича да послъгва, склонен по природен навик да казва точно обратното на истината.
— Не — призна той. — Виждал съм го преди години, ала това беше преди да си пусне брада.
— Къде се намираше мистър Бирдмор, когато влизахте в къщата му? — попита Пар.
— Стоеше на терасата — отговори Марл излишно високо.
— И го виждахте?
Марл кимна.
— Казаха ми, мистър Марл — продължи Пар, гледайки шапката на коляното си, — че по някаква причина вие сте се уплашили. Мистър Джек Бирдмор твърди, както му се сторило, че за момент сте изпаднали в ужас. Каква беше причината за това?
Мистър Марл повдигна рамене и се усмихна пресилено.
— Мисля, че го обясних с малък сърдечен пристъп. Такива често ми се случват — заяви той.
Пар завъртя шапката си така, че да вижда вътрешността й, и не вдигна очи, когато запита:
— Да не би да е било от това, че сте видели мистър Бирдмор?
— Нищо подобно — отговори мистър Марл енергично. — Защо да се плаша от мистър Бирдмор? Аз много кореспондирах с него и го познавам почти като…
— Но не бяхте се срещали с него от години?
— Не бях го виждал от години — поправи го Марл раздразнено.
— И причината за вашето вълнение беше само един сърдечен пристъп, така ли, мистър Марл?
За пръв път очите му се вдигнаха и се впериха в очите на събеседника му.
— Точно така. — В гласа на Марл не липсваше сърдечност. — Съвсем бях забравил за малкия си пристъп, докато вие не ми го напомнихте.
— Искам да си изясня и един друг въпрос — продължи детективът. Вниманието му отново беше съсредоточено върху обаятелната му шапка, която той машинално въртеше така, че приличаше на пумпал. — Когато сте пристигнали в дома на мистър Бирдмор, вие сте носели заострени лачени обувки.
Марл се намръщи.
— Аз ли? Забравил съм.
— Разхождали сте се из имението, без да се смята пътят, който сте извървели от гарата?
— Не.
— Не обиколихте ли къщата да се полюбувате на… ъ-ъ… архитектурата?
— Не, не съм обикалял. Бях в къщата само няколко минути, след което си тръгнах.
Мистър Пар вдигна очи към тавана.
— Ще бъде ли неучтиво от моя страна — запита той малко стеснително, — ако ви помоля да ми покажете лачените обувки, които сте носели през оня ден?
— Разбира се — каза Марл, ставайки пъргаво.
Излезе от стаята за няколко минути и се върна с чифт продълговати заострени лачени обувки.
Детективът ги взе в ръка и огледа внимателно подметките.
— Да — рече той. — Разбира се, това не са обувките, които сте носели, защото… — той потърка внимателно с ръка подметките, по тях има прах, а миналата седмица земята беше мокра.
Сърцето на Марл почти спря да бие.
— Точно тези обувки носех — заяви той предизвикателно. — Това, което вие наричате „прах“, е всъщност засъхнала кал.
Пар огледа прашните си пръсти и поклати глава.
— Мисля, че има някаква грешка, мистър Марл — изрече той кротко. — Това е прах от варовик. — Той сложи обувките на пода и стана. — Но това не е много важно. — Стоя толкова дълго прав, загледан в килима, че мистър Марл въпреки страха си загуби търпение.
— Мога ли да ви помогна с още нещо, господин полицай? — запита той.
— Да — отговори Пар. — Искам да ми кажете името и адреса на вашия шивач. Бихте могли да ми го запишете.
— Моят шивач ли? — мистър Марл изгледа убийствено посетителя си. — Какво по дяволите искате от моя шивач? — А после, със смях: — Ех, много сте любопитен, инспекторе, но ще ви кажа с удоволствие.
Той отиде до бюрото си, извади един лист, написа името и адреса, попи го и го подаде на детектива.
— Благодаря ви, сър.
Пар дори не погледна адреса, но пъхна листа в джоба си.
— Извинявайте за безпокойството, но разберете, че всеки, който е бил в къщата до двайсет и четири часа от смъртта на мистър Бирдмор, трябва непременно да бъде разпитан. Червеният кръг…
— Червеният кръг! — изохка мистър Марл и детективът го изгледа право в очите.
— Не знаехте ли, че Червеният кръг е виновен за това убийство?
Да бъдем справедливи към мистър Феликс Марл, той не знаеше това. Бе видял едно кратко съобщение, че Джеймс Бирдмор е бил намерен застрелян, но връзката на Червения кръг с убийството бе разкрита единствено от „Монитър“, вестник, който мистър Марл никога не четеше.
Тръшна се разтреперан на един стол.
— Червеният кръг — промълви той. — Боже велики… никога не бих помислил… — но се спря.
— Какво не сте помисляли? — запита Пар кротко.
— За Червения кръг — промърмори отново едрият човек. — Мислех, че това е просто… — но не довърши изречението.
Цял час след заминаването на детектива Феликс Марл седя свит на стола си, обгърнал главата си с ръце.
Червеният кръг!
За пръв път той влизаше макар и в най-слаб досег с тази изнудваческа организация и сега нахълтването и в реда на мислите му беше толкова силно, че обърна с главата надолу всички хипотези, които си бе съставял.
— Това не ми харесва промълви той, когато стана с мъка и запали лампите в притъмнялата стая. — Май точно сега е моментът да се измъкна.
Цяла вечер той изучава банковата си книжка и резултатът от проверката беше много странен. Би могъл да изстиска още малко, помисли си той, а след това…