Пар дори не погледна адреса, но пъхна листа в джоба си.
— Извинявайте за безпокойството, но разберете, че всеки, който е бил в къщата до двайсет и четири часа от смъртта на мистър Бирдмор, трябва непременно да бъде разпитан. Червеният кръг…
— Червеният кръг! — изохка мистър Марл и детективът го изгледа право в очите.
— Не знаехте ли, че Червеният кръг е виновен за това убийство?
Да бъдем справедливи към мистър Феликс Марл, той не знаеше това. Бе видял едно кратко съобщение, че Джеймс Бирдмор е бил намерен застрелян, но връзката на Червения кръг с убийството бе разкрита единствено от „Монитър“, вестник, който мистър Марл никога не четеше.
Тръшна се разтреперан на един стол.
— Червеният кръг — промълви той. — Боже велики… никога не бих помислил… — но се спря.
— Какво не сте помисляли? — запита Пар кротко.
— За Червения кръг — промърмори отново едрият човек. — Мислех, че това е просто… — но не довърши изречението.
Цял час след заминаването на детектива Феликс Марл седя свит на стола си, обгърнал главата си с ръце.
Червеният кръг!
За пръв път той влизаше макар и в най-слаб досег с тази изнудваческа организация и сега нахълтването и в реда на мислите му беше толкова силно, че обърна с главата надолу всички хипотези, които си бе съставял.
— Това не ми харесва промълви той, когато стана с мъка и запали лампите в притъмнялата стая. — Май точно сега е моментът да се измъкна.
Цяла вечер той изучава банковата си книжка и резултатът от проверката беше много странен. Би могъл да изстиска още малко, помисли си той, а след това…
13
Мистър Марл изстисква още малко
Талия Дръмънд, новата агентка на Червения кръг, се убеди, че бе хвърлила въдицата си на удобно място. Мистър Брабазон я прие безпрекословно. Очевидно човекът в колата имаше голямо влияние.
Още по-странното беше, че минаваше ден след ден, без да чуе нищо от тайнствения си работодател. Бе очаквала той почти незабавно да прибегне до нейните услуги, но вече бе прекарала в банката „Брабазон“ (бивша „Селър“) близо един месец, когато най-сетне получи съобщение. То дойде една сутрин. Талия намери на бюрото си писмо, адресирано с дебели печатни букви.
На писмото нямаше знак на Кръга. То започваше без предисловие:
„Запознайте се с Марл. Узнайте защо има власт над Брабазон. Изпратете ми цифрите на сметката му и ме уведомете незабавно, ако сметката му е закрита. Уведомете ме също дали Пар и Дерик Йейл са идвали в банката. Телеграфирайте до Джонсън, Милдред стрийт 23, Сити“.
Тя изпълни точно нареждането, макар че едва след няколко дена й се удаде възможност да се види с мистър Марл.
Дерик Йейл дойде само веднъж в банката. Тя го бе виждала и преди, когато беше гост на Бирдморови, а дори и да не бе го виждала, щеше да го познае по снимката на прочутия детектив, поместена във вестниците.
Не узна по каква работа бе дошъл, но поглеждайки с крайчеца на окото си от малкия кабинет, който заемаше сама поради положението си като частна секретарка на Брабазон, тя го видя да разговаря с един от касиерите на гишето, и както й бе наредено, уведоми Червения кръг.
Инспектор Пар обаче не идваше. Тя не видя и Джек Бирдмор. Не искаше да мисли много за Джек. Той не беше приятна тема.
В моменти на вълнение Джон Брабазон, строгият и внушителен директор на банката „Селър“, прилагаше един характерен малък трик. Насочваше белите си ръце към косата — къдрава и гъста на тила. За миг увиваше една къдрица около показалеца си, после бавно прокарваше връхчетата на пръстите си по плешивото си теме, докато се задържат на челото. В такива моменти, с наведена глава и пръсти на челото, той приличаше на унесен в молитва.
У джентълмена, който седеше с него в разкошния му кабинет, нямаше нищо забележително. Той беше едър човек, който дишаше шумно и беше подпухнал от ленив, охолен живот, но не се въртеше нервно и ръцете му бяха скръстени на широката жилетка.
— Драги мой Марл — гласът на банкера беше мек и почти гальовен, — понякога ти поставяш търпението ми на изпитание. А да не говорим как изсмукваш моите финансови ресурси.
Едрият човек се изкикоти.
— Аз ти обезпечавам сигурност, Браб — идеална сигурност, старче. Не можеш да отречеш това!
Белите пръсти на мистър Брабазон тактуваха някаква мелодия по ръба на бюрото.
— Ти ми носиш невъзможни планове и досега сглупявах да ги финансирам — рече той. — Трябва да се сложи край на това безумие. Ти не се нуждаеш от моята помощ. Сметката ти само в тази банка възлиза на близо сто хиляди.