Очите й го обгърнаха от боядисаната коса до старателно излъсканите обувки.
— Вие сте подъл старец — изрече тя спокойно, — ала вечерята е любимото ми ядене.
Той се ухили още повече и в угасналите му очи проблеснаха искрици на победител.
— Какво ще кажете за „Мулен гри“?1 — Той предложи този ресторант, без да се съмнява, че секретарката на Брабазон ще приеме, ала устните й се свиха презрително.
— А защо не „Хулиганска рибна закуска“? — подхвърли тя. — Не, или „Риц-Карлтън“, или нищо.
Мистър Марл беше смаян, но доволен.
— Вие сте принцеса — ухили се той — и ще ви уредя царска гощавка! Съгласна ли сте за тази вечер?
Тя кимна.
— Ще се срещнем у дома ми на Марисбърг плейс, Бейзуотър роуд, в седем и половина. Ще намерите името ми на вратата.
Той помълча в очакване на възражение, но за негово учудване тя пак кимна.
— Довиждане, мила — каза смелият мистър Марл и целуна връхчетата на дебелите си пръсти.
— Затворете вратата — каза секретарката и продължи работата си.
Писано й било обаче да бъде отново прекъсната. Този път посетителят беше едно хубаво момиче с ръкавици от лъскава кожа, дълги чак до лактите. То беше машинописката, която бе следила с такова любопитство движенията на мистър Марл.
Талия се облегна на стола си, а новодошлата затвори внимателно вратата подире си и седна.
— Е, Макрой, какво те измъчва? — запита Талия грубо.
Думите явно не хармонизираха с нежно изваяното лице, и не за пръв път Мили Макрой гледаше колежката си с учудване.
— Кой е дъртият баровец? — попита тя.
— Един обожател — отговори Талия спокойно.
— Много ги привличаш, момичето ми — изказа се Мили Макрой с известна завист.
Настъпи кратка пауза.
— Е? — запита Талия. — Да не би да си дошла тук да обсъждаме моите амури?
Мили се усмихна под мустак.
— Ако „амури“ на френски значи момчета, не съм дошла за това — каза тя. — Дойдох да си поговорим откровено, Дръмънд.
— Откровените разговори ми доставят голямо удоволствие — рече Талия Дръмънд.
— Спомняш ли си за парите, изпратени миналия петък препоръчано на „Селинджър корпорейшън“?
Талия кимна.
— Е, предполагам, че това ти е известно: там твърдят, че когато пратката пристигнала, в нея нямало нищо, освен хартия?
— Така ли? — учуди се Талия. — А мистър Брабазон не ми каза нищо — и без да мигне, се загледа в изпитателните очи на колежката си.
— Аз сложих парите в плика — произнесе Мили Макрой бавно, — а ти трябваше да ги провериш. Само ти и аз имаме пръст в тази работа, мис Дръмънд, значи някоя от нас е задигнала парите, а мога да се закълна, че не съм аз.
— Тогава трябва да съм аз — отвърна Талия с невинна усмивка. — Откровено казано, Макрой, това е много сериозно обвинение срещу една невинна жена.
Възхищението в погледа на Мили се засили.
— Никога не съм виждала злодейка като теб! — възкликна тя. — Слушай, момичето ми, хайде да си разкрием картите. Преди един месец, скоро след като ти дойде в банката, от обменния отдел липсваше една банкнота от сто лири стерлинги.
— Е? — запита Талия, когато Мили млъкна.
— Е, аз случайно узнах, че е била у теб и си я обменила в „Билбъри“ на Странд. Ако искаш, мога да ти кажа номера.
Талия се обърна и изгледа колежката си изпод вежди.
— Следователно какво имаме тук? — попита тя с престорено възмущение. — Една детективка! Боже мой, свършено е с мен!
Подигравателният тон смути Мили.
— Здравата си загазила! — каза тя и като се наведе напред, улови момичето за ръката. — Може да си навлечеш неприятности с този Селинджър и ще имаш нужда от приятели.
— Следователно и ти ще имаш такава нужда — каза Талия хладно. — Защото ти си пипала парите.
— А ти си ги взела — отвърна другата сухо. — Нека да не спорим за това, Дръмънд. Ако се поддържаме, няма да имаме никаква неприятност. Аз мога да се закълна, че пликът е бил запечатан в мое присъствие и че парите са били там.
В очите на Талия Дръмънд заигра весела искрица и тя се засмя безмълвно.
— Добре — рече тя, повдигайки леко рамене. — Нека се разберем. Значи, след като ти ме спасиш от опозоряване, ще ми поискаш някаква услуга, така ли? Ще те успокоя за парите. Аз ги взех, защото ми трябваха. Често ми се случва да имам нужда от пари, а пък напоследък има много кражби от пощи. Оня ден имаше дълга статия във вестника по този въпрос. А сега да чуя теб.