Мили Макрой, която познаваше добре престъпния свят, гледаше смаяно момичето.
— Хитро си го измислила — кимна тя, — само че трябва да прекратиш тези дребни кражби, за да не изпуснеш нещо по-голямо, а не искам да го развалиш. Ако искаш да си поделим много пари, трябва да се свържеш с хора, които работят на едро — разбираш ли?
— Разбирам — отвърна Талия, — а кои са твоите сътрудници?
Мис Макрой не знаеше какво значи тази дума, ала отговори направо.
— Има един джентълмен, когото познавам…
— По-добре кажи „мъж“ — възрази Талия. — Джентълмен винаги ми напомня за обявление на шивач.
— Е, нека бъде мъж, щом желаеш — каза търпеливата мис Макрой. — Той ми е приятел, който от седмица-две те следи и смята, че си умно момиче, което може лесно да изкара много пари. Разказах му за другата работа и той иска да говори с теб.
— Друг обожател ли? — запита Талия Дръмънд, като повдигна изящните си вежди, и лицето на Макрой помрачня.
— Разбери, Дръмънд, няма да има такъв — заяви тя решително. — С този човек сме един вид… сгодени.
— Пази боже — изрече Талия Дръмънд благонравно, — няма да заставам между две любещи се сърца.
— И не бъди толкова язвителна — тросна се Макрой, още по-червена отпреди. — Казвам ти, тук няма да има цуни-гуни. Работата е сериозна, разбираш ли?
Талия си играеше с ножа за разрязване на хартия. След малко попита:
— Ами ако не пожелая да вляза във вашата комбина?
Мили Макрой изгледа подозрително колежката си.
— Ела на малка вечеря след затварянето на банката — каза тя.
— Все покани за вечеря — промърмори Талия и досетливата Мили Макрой се хвана за думите й.
— Значи дъртият те е поканил на вечеря, а? — попита тя. — Ех, това се казва късмет! — тя подсвирна и очите й светнаха. Тъкмо щеше да направи едно признание, но промени решението си. — Той изкарва купища пари от лихварство. Мила моя, аз те виждам след седмица-две с диамантена огърлица!
Талия се поизправи и взе писалката си.
— Аз имам слабост към перли — заяви тя. — Добре, Макрой, ще се видим довечера — и продължи работата си.
Мили Макрой се побави.
— Слушай, да не вземеш да разправиш на въпросния джентълмен, че съм ти казала, че съм сгодена за него?
— Браб звъни — каза Талия, стана и взе бележника си. — Не, няма да говоря за нищо подобно… пък и мразя фантазиите.
Мили Макрой гледаше след отдалечаващата се фигура на момичето с изражение, което не беше никак дружелюбно.
Мистър Брабазон седеше на бюрото си, когато момичето влезе, и подаде един запечатан плик.
— Подайте това собственоръчно — каза той.
Талия погледна адреса и кимна, после изгледа мистър Брабазон с някакъв нов интерес. Червеният кръг наистина вербуваше хората си измежду много най-различни съсловия.
15
Талия се присъединява към бандата
Талия Дръмънд почти последна от персонала напусна банката тази вечер и застана на стъпалата, оглеждайки се безцелно наляво-надясно, докато навличаше ръкавиците си. Ако и да забеляза човека, който я гледаше от другата страна на пътя, тя не издаде това дори с поглед. След малко очите й се спряха на Мили, която чакаше на няколко метра на улицата, и тръгна към нея.
— Много се бавиш, Дръмънд — промърмори мис Макрой. — Знаеш, че не трябва да караш приятеля ми да чака. Той не обича това.
— Ще потърпи — каза Талия. — Аз не тичам по разписание, когато се касае за мъже.
И закрачи до Мили. Двете вървяха стотина метра по оживената улица, преди да свърнат в Рийдър стрийт.
Ресторантите по Рийдър стрийт бяха приели названия, целящи да напомнят за веселостта и епикурейските чудесии на Париж. „Мулен гри“ беше малко, продълговато заведение, което с помощта на много огледала и варак бе успяло да създаде атмосфера на претрупан блясък.
Масите бяха готови за вечеря, но на тях нямаше никого, защото имаше още два часа до вечерята, а на собственика на „Мулен гри“ такава традиция като следобедния чай беше неизвестна. Изкачиха се по тясна стълба до друга столова на първия етаж и един мъж, седнал на една от масите, стана пъргаво да ги посрещне. Той беше пригладен, чернокос млад човек, намазаната му хубаво с брилянтин коса беше вчесана назад от челото и беше облечен, макар и не по последна мода, но поне по последната мода, която му харесваше.
Лек лъх на риган, мека широка ръка и две бляскави немигащи очи бяха първите впечатления, които Талия получи.