Инспектор Пар кимна.
— Не знам какво е имало между стария Бирдмор и Марл и какво го е водело в къщата му. Опитах се да си представя сцената. Може би си спомняте, че когато Марл дошъл на гости в къщата, внезапно го обзела паника.
— Спомням си — кимна Йейл. — Джек Бирдмор ми разказа за това. Е?
— Отказал да остане в къщата, заявил, че се връща В Лондон — рече Пар. — Всъщност не стигнал по-далеч от Кингсайд, гара на осем-девет мили оттам. Пратил багажа си в Лондон и се върнал по пътя. Вероятно той е човекът, когото убиецът е видял в гората оная нощ. Но защо се е върнал, щом е бил толкова уплашен, че е избягал? И защо е написал онова писмо, за да бъде получено през нощта, когато е имал всички възможности да каже на Джеймс Бирдмор през деня, когато е бил с него?
Настъпи продължително мълчание.
— Как е бил убит Марл? — попита Йейл.
Инспекторът поклати глава.
— Това е мистерия за мен. Убиецът не е можел да влезе в стаята. Аз разговарях с Флъш Барнет — той все още не знае нищо за убийството — и си призна, че е влязъл с взлом с цел да извърши обир. Казва, че чул шум — някой се движел в къщата — и, съвсем естествено, се скрил. Казва също, че чул някакъв особен съскащ звук, като въздух, излизащ от тръба. Друга забележителна улика беше едно кръгло влажно петно на възглавницата, само на няколко сантиметра от главата на мъртвеца. Беше идеално кръгло. Отначало помислих, че е знакът на Червения кръг, но открих и друго петно на завивката. Докторът не можа да установи причината за смъртта, ала подбудата е ясна. Според банкера му — току-що разговарях по телефона с Брабазон — вчера той изтеглил от банката голяма парична сума. Фактически Брабазон закрил сметката му. Скарали се за нещо. Разбира се, Флъш Барнет отворил сейфа, но не намерихме никакви пари у него, когато го обискирахме в полицейския участък. Вярно, открихме няколко дреболии, които Флъш задигнал. В такъв случай кой е взел парите?
Дерик Йейл закрачи напред-назад с ръце зад гърба и брадичка, опряна о гърдите.
— Знаете ли нещо за Брабазон? — попита той.
Инспекторът не отговори веднага.
— Само това, че е банкер и развива голяма дейност в чужбина.
— Платежоспособен ли е? — запита Дерик Йейл направо, и Пар вдигна бавно мътните си очи, докато се изравниха с очите на събеседника му.
— Не — отговори той, — и трябва да ви кажа, че имаме някое и друго оплакване от неговите методи.
— Били ли са добри приятели Марл и Брабазон?
— Горе-долу добри — бе колебливият отговор. — От някои сведения съм с впечатление, че Марл е имал някаква власт над Брабазон.
— А Брабазон е бил неплатежоспособен — замисли се Дерик Йейл. — И днес след обед Марл е закрил сметката си. При какви обстоятелства? Идвал ли е в банката?
Детективът обясни накратко случилото се. Явно твърде малко от това, което е ставало в банката на Брабазон, му беше неизвестно.
Дерик Йейл започваше да уважава този човек, когото отначало с добродушно презрение бе смятал за малко глупав.
— Ще може ли тази вечер да навестя къщата на Марл?
— Аз дойдох да ви предложа точно това — каза инспекторът. — Именно за тази цел едно такси чака на вратата.
Дерик Йейл не говори по пътя към Марл и едва когато застана във вестибюла на къщата на Марисбърг плейс, наруши мълчанието.
— Трябва да намерим някъде един малък стоманен цилиндър — каза той бавно.
Полицаят, който стоеше на пост във вестибюла, се приближи и отдаде чест на инспектора.
— В гаража открихме една стоманена бутилка — доложи той.
— Аха! — възкликна Дерик Йейл тържествуващо, — така си и мислех!
Той почти затича нагоре по стълбата пред детектива и се спря в коридора, който сега беше осветен. Малката дъбова масичка стоеше до вентилатора и той се приближи до нея. После застана на четири крака и задуши килима. След малко се задави, закашля се и се изправи със зачервено лице.
— Дайте ми да видя цилиндъра — каза той.
Донесоха му го. Описанието на полицая, че е бутилка, беше по-близко до истината. Беше желязна бутилка с тръбичка на края, запушена с тапичка.
— А сега трябва да намерим някъде някаква чашка — каза Йейл, оглеждайки се, — освен ако не я е донесъл в бутилка.
— В гаража близо до тази имаше и една малка стъклена бутилка, сър — каза полицаят, който я бе намерил, — но е счупена.
— Донесете я бързо — каза Йейл. — И да се надяваме, че не е счупена така, та да не е останало нищо от съдържанието й.