Пълният мистър Пар го гледаше навъсено.
— За какво е всичко това? — попита той.
Дерик Йейл се изкикоти.
— Нов начин за извършване на убийство, драги ми мистър Пар — отговори той самодоволно. — А сега да отидем в стаята.
Трупът на Марл беше на леглото, покрит с чаршаф, а кръглото влажно петно на възглавницата не бе засъхнало. Прозорците бяха отворени и от време на време пердетата пърхаха от вятъра.
— Разбира се, тук не можем да усетим миризмата — говореше Йейл на себе си и като коленичи отново, задуши килима. И пак се закашля и се изправи бързо.
В това време бе донесена долната част на стъклената бутилка. В нея имаше няколко капки течност, които Йейл изля на дланта си.
— Сапун и вода — каза той, — така и предполагах. А сега ще ви обясня как е бил убит Марл. Вашият крадец, Флъш Барнет, е чул съскащ звук. Това е било звук от някакъв тежък газ, излизащ от този цилиндър. Ако не греша, в тази малка стоманена бутилка е имало достатъчно отровен газ, който да види сметката и на двама ни. Впрочем той все още лежи на пода. От ония тежки газове, които се слягат.
— Но как е умъртвил Марл? Вероятно са го напомпали през решетката към главата му?
Дерик Йейл поклати глава.
— Червеният кръг си е послужил с много по-прост и много по-смъртоносен метод — каза той спокойно. — Надувал е мехури.
— Мехури ли?
Дерик Йейл кимна.
— Краят на този цилиндър — още се усеща слузът на сапуна по него — първо е бил натопен в сапунения разтвор, а после запъхнат през решетката. Убиецът отпушвал тръбичката и се образувал мехур, който тръсвал. От вентилатора — Йейл изтича навън и скочи на масичката — да, така си и мислех, убиецът е можел да вижда главата на Марл. С два-три мехура сигурно не е успял. Един се ударил въз възглавницата, но предполагам, че е бил духнат след смъртта; друг се е ударил в стената, ще намерите влажното петно, но един и вероятно повече са се пукнали върху лицето му. Трябва да е умрял почти моментално.
Пар само стоеше със зяпнала уста.
— За всичко това се сетих по пътя насам. Кръглото петно на възглавницата ми напомни за моите детски лудории и катастрофалното им въздействие, когато започвах да надувам мехури в спалнята. А после, когато споменахте за вентилатора и съскащия звук, напълно се уверих, че хипотезата ми е правилна.
— Но ние не усетихме никакъв газ, когато влязохме в стаята — каза Пар.
— Вятърът трябва да е отвял парите — отвърна Дерик Йейл. — Но независимо от това, от тежестта си газът се е слегнал на пода и поради гъстотата си се е разпрострял равномерно — погледнете! — Драсна клечка кибрит и я закри за момент, докато се запали, а после бавно я сниши до равнището на пода. На два-три сантиметра от килима клечката внезапно угасна.
— Виждам — каза инспектор Пар.
— А сега да претърсим къщата. Аз бих могъл да бъда полезен с нещо — подхвърли Йейл, но предложението му за помощ не намери много благосклонен отклик.
Малката публика от полицаи, която бе слушала с благоговение, докато Йейл развиваше теорията си, разбираше чувствата на инспектора. Очевидно и Йейл ги разбра, защото с добродушен смях се извини и си тръгна. Има моменти, когато полицаите трябва да бъдат оставяни насаме с чувствата си. Никой не разбираше това по-добре от Дерик Йейл.
18
Разказът на Флъш Барнет
След допълнителния оглед инспектор Пар отиде в най-близкия полицейски участък да поговори с мистър Флъш Барнет.
Флъш, унил и изморен, не можа да даде никакви полезни сведения. Плячката от обира му лежеше на масата на началника на участъка — пъстра сбирка от пръстени и часовници, една банкова книжка без никаква стойност — без никаква стойност поне за Флъш — и една сребърна плоска бутилка. Но най-изненадващото беше, че в джоба на Флъш Барнет имаше две нови-новенички банкноти по сто лири стерлинги, за които той упорито твърдеше, че са негови.
А крадците и особено крадци като Флъш Барнет са известни като нехайни хора. Докато имат пари, не работят, а с двеста лири стерлинги в джоба Флъш Барнет в никой случай не би се опитал да извърши кражба с взлом на Марисбърг плейс.
— Мои са, уверявам ви, мистър Пар — протестираше той, — бих ли ви излъгал?
— Разбира се, че би ме излъгал — каза инспектор Пар спокойно. — Ако са твои, отде ги имаш?
— Даде ми ги един приятел.
— А защо си палил огън в библиотеката? — запита Пар ненадейно, и Флъш Барнет трепна.