— Защото ми беше студено — отговори той след кратка пауза.
— Хъм — измънка инспектор Пар, а после, сякаш изказваше мислите си гласно, — има сто лири стерлинги свои пари, вмъква се с взлом в къщата, омита сейфа и запалва огън. А защо е запалил огъня? Защо ли? За да изгори нещо, което е намерил в сейфа!
Флъш Барнет слушаше без коментар, но явно беше натъжен.
— Следователно — заключи Пар — ти е било платено да влезеш с взлом в къщата на Марл и си получил сто лири стерлинги, загдето си задигнал от сейфа нещо и си го изгорил. Така ли е?
— Да пукна, ако… — подзе Флъш Барнет.
— Ти ще идеш в ада каза инспекторът спокойно, — където отиват всички лъжци. Кой ти е съучастникът, Барнет? По-добре ми кажи, защото се колебая дали да не те подведа под съдебна отговорност за убийство…
— Убийство!? — почти изпищя Флъш Барнет и скочи на крака. — Какво искате да кажете? Та аз не съм извършвал убийство!
— Марл е мъртъв и това е; намерен е мъртъв в леглото си.
Той остави арестанта в угнетено състояние, а когато рано на другата сутрин се върна да продължи „инквизицията“, Флъш Барнет му разказа всичко.
— Аз не зная нищо за Червения кръг, мистър Пар — заяви той, — но това е истината.
И благочестиво призова провидението да го осъди сурово, ако се е отклонил от истината.
— Аз дружа с една млада дама в банката на Брабазон. Една вечер, когато тя работеше до късно и я чаках, от страничния вход на банката излезе някакъв джентълмен и ме повика. Учудих се, като го чух да споменава името ми, и едва не се строполих мъртъв, когато видях лицето му.
— Мистър Брабазон ли беше? — подхвърли Пар.
Точно така, сър. Покани ме в кабинета си. Помислих, че има нещо против Мили.
— Продължавай — рече Пар, когато човекът млъкна.
— Е, трябва да се спасявам, нали? И смятам, че е най-добре да кажа цялата истина. Той ми каза, че Марл го изнудвал и че Марл имал някакви негови писма, които държал в личния си сейф, и ми предложи хилядарка, ако ги взема. Това е истината. А после ми даде да разбера, че Марл държи много пари в къщата си. Не каза точно това, но го намекна. Знаеше, че съм бил в затвора за обир, бе направил проучвания за мен и каза, че аз съм тъкмо човек за тази работа. Е, сър, обиколих, огледах мястото и ми се стори, че ще бъде малко трудно. В къщата винаги има слуги, освен когато мистър Марл кани дами на вечеря — ухили се той. — Мислех да се откажа от тази работа, само че в кабинета имаше една млада дама, която Марл ухажваше.
— Талия Дръмънд? — подхвърли Пар.
— Точно така, сър — кимна Флъш. — Това, че я ухажваше, може да се нарече дело на провидението. А като разбрах, че я е поканил на вечеря, си помислих: ето ти сгоден случай да се намеся. Когато узнах, че е изтеглил банковата си сметка, си рекох: парите са ми в кърпа вързани. Отворих сейфа — беше лесно — и намерих плика, но в него нямаше банкноти, само снимка на мъж и жена на някаква скала. Изглежда, че снимката е направена някъде в чужбина, защото на заден план имаше много планини, а мъжът като че искаше да блъсне жената, а тя се държеше за някакво дърво. Може да е било сцена от някой филм. Както и да е, аз я изгорих.
— Разбирам — каза инспектор Пар. — И това ли е всичко?
— Това е всичко, сър. Аз не намерих никакви пари.
В седем часа, със заповед в джоба и придружен от двама детективи, инспектор Пар отиде в сградата с апартаменти, където живееше Брабазон.
Един слуга в нощно облекло им отвори вратата и посочи стаята на банкера. Вратата беше заключена, ала Пар безцеремонно я отвори с ритник. В стаята обаче нямаше никого. Един отворен прозорец и желязната стълба за спасяване при пожар показваха как видният банкер е избягал. А фактът, че не бе спал в леглото си и в стаята нямаше никакъв признак на безредие, подсказваше, че се е измъкнал часове преди идването на детектива.
До леглото имаше телефон и Пар се свърза с централата.
— Можете ли да проверите дали през нощта е било предадено някакво съобщение по този номер? — попита той. — Аз съм полицейският инспектор Пар.
— Две — бе отговорът. — Аз лично установих връзката. Едното беше от Бейзуотър…
— То е било моето каза инспекторът. — А другото?
— От западната телефонна централа, в два и половина.
— Благодаря ви — каза инспекторът мрачно и затвори телефона.
Погледна колегите си и потърка ядно големия си нос.
— Талия Дръмънд ще получи нова работа — рече той.