Мисълта му се насочи към Пар, този нещастник, който, както знаеше, беше в немилост. Колко време още щяха да го търпят в полицейското управление след този трети неуспех да се справи с Червения кръг, запита се той.
Тази вечер мистър Пар мислеше в същия дух. Когато пристигна в участъка, там го чакаше кратка служебна бележка и той я прочете с мъчителна гримаса. Сигурно ще има и нещо по-лошо, сети се той и имаше основателна причина за такова опасение.
На другата сутрин бе повикан в дома на мистър Фройънт. Дерик Йейл вече беше там.
Въпреки добрите им отношения, гонитбата на Червения кръст се бе превърнала в двубой между тези странно различни хора. За вестниците беше публична тайна, че неизбежният провал на Пар се дължеше не толкова на разюзданите злодейства на Червения кръг, колкото на свръхчовешкото умение на този неофициален съперник. Да бъдем справедливи, Йейл правеше всичко възможно да опровергае това мнение, но то се поддържаше упорито.
Фройънт, макар че беше голям скъперник и високата такса на Йейл му беше известна, го нае веднага, след като получи предупреждението. Вярата му в полицията се бе изпарила и той дори не се опитваше да скрие своя скептицизъм.
— Мистър Фройънт е решил да плати — бяха думите, с които бе посрещнат инспекторът.
— Е, разбира се, ще платя! — избухна мистър Фройънт.
За последните няколко дни той се е състарил с десет години, помисли си Пар: лицето му беше по-бледо и по-слабо и като че се бе смалил.
— Ако полицията допусне тази коварна банда да заплашва порядъчни граждани и не може дори да защити живота им, какво друго могат да сторят те, освен да плащат? Приятелят ми Пиндъл е получил подобна заплаха и е платил. Аз не мога да издържам повече на това напрежение.
Той закрачи напред-назад из библиотеката си като обезумял.
— Мистър Фройънт ще плати — изрече Дерик Йейл бавно. — Ала този път, струва ми се, Червеният кръг малко рискува.
— Какво имате предвид? — озадачи се Пар.
— Имате ли писмото, сър? — попита Йейл.
Фройънт отвори едно чекмедже и тупна върху бюрото си познатата картичка.
— Кога я получихте? — запита Пар, когато я вдигна и забеляза Червения кръг.
— Със сутрешната поща.
Пар прочете думите, написани в средата:
— „Ще дойдем за парите в кантората на мистър Дерик Йейл в три и половина следобед в петък. Банкнотите не трябва да са на серии. Ако не ги намерим там, ще умрете още същата нощ.“
Три пъти инспекторът прочете краткото послание, после въздъхна.
— Е, това улеснява работата — каза той. — Разбира се, те няма да дойдат…
— Аз пък мисля, че ще дойдат — каза Йейл спокойно, — но ще бъда готов да ги посрещна и искам и вие, мистър Пар, да бъдете наблизо.
— Ако има изобщо нещо сигурно — отвърна флегматично инспекторът, — то е, че ще бъда наблизо. Но не мисля, че ще дойдат.
— Тук не мога да се съглася с вас каза Йейл. — На човека, който е централната фигура в Червения кръг, не му липсва смелост. Пък и между другото той сниши глас — ще срещнете в кантората ми една стара познайница.
Пар стрелна бърз, подозрителен поглед към детектива и видя, че той е малко развеселен.
— Дръмънд ли? — попита той.
Йейл кимна.
— Вземаш я на работа при себе си?
— Тя силно ме интересува и предполагам, че ще помогне много в разплитането на тази загадка.
В този момент влезе Фройънт и разговорът тактично премина на друга тема.
20
Ключът на къщата край реката
Уговориха се Фройънт да изтегли необходимата сума от банката в четвъртък сутринта, за да плати откупа, а Йейл да се срещне с Пар в кантората си, за да извършат нужните приготовления за посрещане на посетителя.
На път за полицейското управление мистър Пар мина покрай голямата къща, където Джек Бирдмор живееше в усамотение.
Събитията от последните няколко седмици бяха предизвикали необикновена промяна у младежа. От юноша той изведнъж беше станал мъж, с уравновесеността и разбиранията на зрял човек. Бе наследил огромно състояние, но с него стимулът да живее бе почти изчезнал. Все не можеше да се отърси от спомена за Талия Дръмънд; и в спящо, и в будно състояние лицето й беше пред него и макар че се наричаше глупак и можеше да доведе въпроса до логично заключение, всичките му разсъждения се изпаряваха пред образа, който носеше в сърцето си.