Детективът се усмихна. Щом е така, помисли си той, по-добре този скъперник да прости на грешния Марл за последните си загуби.
Когато се върна в кантората си, завари там Пар, който го чакаше с Джек Бирдмор.
Той не бе очаквал посещение от младия човек и се сети, че всъщност тук го влечеше Талия Дръмънд, за чието отсъствие Йейл тактично се извини.
— Освободих мис Дръмънд да си отиде вкъщи, Пар — каза той. — Не искам момичето да се бърка в работата, която ми предстои днес след обед. Може да се стигне до някаква малка схватка.
Той погледна с любопитство Джек Бирдмор.
— За което, предполагам, вие не сте подготвен.
— Ще бъда разочарован, ако няма такова нещо — каза Джек весело.
— Какъв е планът ви? — попита Пар.
— Аз ще вляза в стаята си няколко минути преди пристигането на куриера. Ще заключа и двете врати — за коридора и за този външен кабинет. Ключът на тази врата ще оставя откъм вашата страна и ще ви помоля да ме заключите. Целта ми е, разбира се, да предотвратя изненада. Щом чуете почукването и чуете да ставам, да отивам до вратата и да я отключвам, ще знаете, че посетителят е пристигнал, а когато вратата се затвори отново, искам да застанете отвън в коридора.
Пар кимна.
— Изглежда прост — каза той. Отиде до прозореца, погледна навън и махна с кърпичка. Йейл се усмихна одобрително.
— Виждам, че сте взели необходимите мерки. Колко души имате?
— Мисля, че са осемдесет — отговори мистър Пар спокойно, — и практически ще обкръжат мястото.
Йейл кимна.
— Не бива да забравяме — вметна той, — че Червеният кръг може да изпрати някой много обикновен местен куриер. В такъв случай, разбира се, той трябва да бъде проследен. Решил съм парите да влязат в ръцете на самия главатар на Червения кръг — това е много важно.
— Съгласен съм напълно — каза Пар, — но смятам, че джентълменът, или който и да е друг, няма да дойде лично. Може ли да огледам кабинета ви?
Той влезе и огледа стаята. Тя беше осветена от един-единствен прозорец. В един ъгъл имаше шкаф, вратата на който отвори. В него нямаше нищо, освен едно окачено сако.
— Ако нямате нищо против — инспектор Пар беше почти смирен, — искам да стоите във външния кабинет. Благодаря ви. Аз ще затворя вратата подире ви.
Смеейки се, Йейл излезе от кабинета, а мистър Пар затвори вратата след него. Отвори втората врата и надзърна в коридора. След малко го чуха да затваря и тази врата.
— Можете да влезете — каза той. — Аз видях каквото ми трябваше.
Стаята беше просто, но спретнато мебелирана. Имаше голяма камина, в която обаче не гореше огън, макар че денят беше мразовит.
— Едва ли ще мине през комина — подхвърли Йейл шеговито, като забеляза, че детективът оглежда камината. — Аз никога не паля огън в този кабинет; нали съм от горещокръвните, никога не усещам студ.
Джек, който следеше с любопитство претърсването, взе смъртоносния малък пистолет, който лежеше на масата на детектива, и го огледа предпазливо.
— Внимавайте, че спусъкът е малко чувствителен — предупреди го Йейл.
Той извади от джоба си плика с банкнотите и го сложи до оръжието. После погледна часовника си.
— А сега мисля, че за да бъдем в безопасност, трябва да минем във външния кабинет и да заключим вратата — каза той.
С тези думи заключи вратата за коридора.
— Много вълнуващо — прошепна Джек, разсъдил, че шепотът е най-подходящ за такъв трепетен момент.
— Дано да нямате много вълнения — каза Йейл. Излязоха във външния кабинет, заключиха го и седнаха. Джек не съзнаваше, че бе седнал на стола на Талия Дръмънд и се сепна, когато разбра това.
Дали тя не спада към Червения кръг, запита се той. Пар бе намекнал нещо в този смисъл. Джек стисна зъби; той не можеше и не искаше да повярва дори на видяното със собствените си очи и да се вслуша в здравия разум. Влиянието й не само не отслабваше, но и се засилваше. Тя беше особено същество и ако излезеше виновна… Вдигна очи и видя, че погледът на Пар е впит в него.
— Не претендирам да съм психометрик — изрече детективът бавно, — но ми се струва, че вие мислите за Талия Дръмънд.
— Да, мислех — призна младият човек. — Мистър Пар, смятате ли я действително за толкова лоша, колкото изглежда?
— Искате да кажете: смятам ли, че тя е откраднала будата на Фройънт, защото ако имате предвид това, не става въпрос за мислене, а за убеждение.
Джек мълчеше. Не можеше и да се надява да убеди този флегматичен човек в невинността на момичето и все пак беше лудост, призна си той, да я смята за невинна, когато сама бе признала вината си.