— С гръб ли бяхте към прозореца?
Йейл кимна.
— Не съм мислил за прозореца. Седях така, че да виждам и двете врати.
— Били сте гърбом и към камината?
— Невъзможно е да са дошли оттам — поклати глава Йейл. — Не, това е най-голямата мистерия в моята кариера; по-загадъчна дори от самоличността на Червения кръг — той стана бавно. — Трябва да докладвам на стария Фройънт, а вие елате да ми окажете морална подкрепа. Той ще побеснее.
Излязоха заедно от кантората, като Йейл заключи двете врати и пъхна ключа в джоба си.
Да кажем, че мистър Фройънт беше побеснял, би било твърде мек израз, за да опишем бурната му ярост.
— Вие ми казахте, фактически ми обещахте — крещеше той, — че парите ми ще се върнат, а сега идвате с някаква небивалица, че сте били упоен. Това е чудовищно! А къде бяхте вие, Пар?
— В помещенията — отговори мистър Пар — и разказът на мистър Йейл е верен.
Изведнъж гневът на Фройънт утихна, и то толкова внезапно, че спокойният му глас беше почти изненадващ след предишната злоба.
— Добре — каза той, — нищо не може да се направи. Червеният кръг е взел парите и това е краят. Много съм ви признателен, Йейл. Моля пратете ми сметката си.
И с тези резки думи ги отпрати. Върнаха се при Джек, който чакаше отвън на улицата.
— Е, леко се отървахме — каза Пар. — По едно време мислех, че ще получи истеричен припадък. А забелязахте ли после как се промени държането му?
Йейл кимна бавно.
В момента, когато Фройънт бе променил държането си, в главата му се бе оформила една поразителна идея, едно страшно, потресаващо, почти смразяващо съмнение.
— А сега — заговори Пар добродушно, — след като ви оказах морална подкрепа, може би ще ми направите същата услуга. В полицейското управление аз не съм толкова „персона грата“2, колкото сте вие. Елате да се видите с комисаря и да му разкажете какво се случи.
Кантората на Дерик Йейл беше тиха и пуста. Десет минути бяха минали, откакто бръмченето на асансьора бе показало, че тримата мъже са си тръгнали. Тишината бе нарушена от изщракване, вратите на големия шкаф в ъгъла на кабинета на Дерик Йейл бавно се отвориха и оттам излезе Талия Дръмънд. Тя затвори вратите подире си и постоя малко, дълбоко замислена, оглеждайки стаята. От джоба си извади ключ, отключи вратата, мина в коридора и заключи вратата подире си.
Талия не натисна копчето за повикване на асансьора. В другия край на коридора имаше тясна стълба, свързана със стаята на портиера на най-горния етаж, която се използуваше само от него. Тя се спусна по нея. В най-долния й край имаше врата, водеща за двора на сградата. Отключи и нея, и скоро след това се вля в потока прибиращи се вкъщи чиновници, които задръстваха тротоара в този час.
24
Награда от 10 000 лири стерлинги
„Обединената търговска банка е упълномощена да предложи награда от десет хиляди лири стерлинги за сведения, които биха довели до арестуването и осъждането на главатаря на бандата, известна под названието Червен кръг. Заедно с тази награда министърът на вътрешните работи обещава помилване на всеки член на бандата, при условие, че не е действително виновен за предумишлено убийство и че ще даде сведения и показания, необходими за осъждането на мъжа или жената, известни като Червения кръг.“
На всяко табло за съобщения, във всяка пощенска станция, във всеки полицейски участък съобщението пламтеше с кървавочервени печатни букви.
На път за кантората си Дерик Йейл видя съобщението, прочете го и отмина, питайки се как ли би въздействувало то на по-второстепенните членове на бандата, които се бе наел да залови.
Талия Дръмънд го прочете от горния етаж на един автобус, когато той спря близо до едно табло за обяви да вземе пътник, и се усмихна скришом. Ала най-поразително беше въздействието на афиша върху Харви Фройънт. Лицето му поруменя и очите му светнаха; това почти го подмлади. Той също беше на път към кантората, когато прочете съобщението, но забърза обратно към дома си и извади от едно чекмедже в кабинета си някакъв дълъг списък. Това бяха номерата на банкнотите, които Червеният кръг бе взел, и тон го бе съставил грижливо, почти страстно.
Сега собственоръчно го преписа — работа, която го занимава до късно сутринта. Когато завърши, написа едно писмо, приложи новия списък на номерата, адресира го и го подаде лично до една адвокатска кантора, за която знаеше, че се специализира в издирването на загубена и открадната собственост.